I. АНАЛИЗ НА НЯКОИ ТЕНЦЕНЦИИ В ЕВОЛЮЦИЯТА
НА ВЪЗГЛЕДИТЕ ЗА «ИНВАРИАНТНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НОСИТЕЛЯ»
ПО ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ.[1]
УДК 530+536
От дълбока древност, от момента, в който човекът започва да отделя себе си от заобикалящия го свят, чак до днес, когато сме свидетели на истински «бум» в развитието на информационните технологии (превръщащи се в най-важната производителна сила на обществото), той използва активно изумителното свойство на информацията да бъде инвариантна (т.е. независима, неизменна при промените) по отношение на материалния си носител. (Вж. Математическата основа в т.н. «теория на категориите», в конструкции, като «морфизъм» (хомо-, ендо-, изо-, авто-), «квадратна комутативна диаграма» и «функтор». Вж. рис. 1 – 3.)
Рис. 1. Квадратна комутативна диаграма. Комутация, правило: ( f ° g = g ° f ).
Рис. 2. Функтор. Решаване на функтор: (g = (g(f))).
Рис. 3. Пример. Замяна на умножение със сумиране на логаритми и последващо потенциране.
Илюстрация на практическото приложение на теоретичния принцип на рис. 3 върху техническо устройство (логаритмична линия), вж. на рис. 4.
Рис. 4. Логаритмична линия.
Тук ние разбираме «информацията» като «промяна на параметъра на наблюдателя, предизвикано от взаимодействието на наблюдателя и обекта» (вж. В. И. Шаповалов. «Энтропийный мир». – Волгоград: Перемена, 1995. C. 53). Следователно, «тъй като наличието на потребители във външната среда не зависи от свойствата на елементите на дадена система, то и свойствата на тази система не зависят от свойствата на нейните елементи» (Пак там. С. 55.). (Което, според нас, заляга в основата на посоченото «свойство на инвариантността».)
Използвайки посоченото специфично свойство на информацията «да бъде инвариантна по отношение на материалния си носител», редица автори издигат хипотеза за техническото реализиране, например, посредством компютърни технологии, на многократното презаписване на тази информация като цялостна «личност на отделно взет човек», което би довело човечеството до практическо безсмъртие!
За механизъм на непрекъснатостта на самоосъзнаването на човека като цялостна личност в една такава система би послужила симбиозата «компютър-човек», осъществявана през целия живот на човека, с последващо пренасяне на информацията върху изкуствен материален носител след неговата смърт. Например, върху специално клониран традиционен бионосител или върху биокибернетичен носител с разширени сензорни свойства. (Вж., например, статията на д.т.н. Э. М. Куссуль «Переселенцы» в «Химия и жизнь» № 2 за 1986 год. C. 56 – 60; пак там – епиграфът към посочената по-горе статия «Электронная техника развивается быстро», изведен от академик H. М. Амосов, интервю на академик В. М. Глушков с Г. Максимович, в работата на последния, «Беседы с акад. В. Глушковым» – М.: Молодая Гвардия, 1978. C. 186 – 195.) В частност, В. М. Глушков, в посочената по-горе работа прави прогноза за развитието на компютърните технологии, които ще са способни да реализират изказаната хипотеза, «някъде към 2020 година» (C. 187, пос. по-горе лит.)
Така, в настоящия доклад се прави опит за анализ на посочената тенденция в развитието както на теоретичната основа, така и на технологичното пресъздаване в компютърната техника през изминалите двадесет години по материали, публикувани в научно-техническата и научно-популярната литература.
Доказва се, че отбелязаната тогава от авторите тенденция запазва своята устойчивост, качествената си определеност и темповете си на развитие и, че прогнозираният от тях срок (~2020 год.) за техническото реализиране на идеите, при условие, че се запазят условията, определящи тази тенденция, може да се окаже не просто напълно реален, но и да се приближи до началото на новото хилядолетие!