Хората винаги са мечтаели да не умират. Съвременната медицина констатира, че смъртта при човека настъпва след неговата мозъчна смърт. Нека си представим, какво би било главният мозък да не умира? Тогава всеки човек теоретично може да живее толкова, колкото иска! Възможно ли е това?

Нека си представим мозъка като е много голям, много сложен, но все пак – компютър. Вместо транзистори, в него ще работят нервни клетки или просто «неврони». Само че, да си представим не отдавна познатия ни настолен и не много мощен персонален компютър (според терминологията на кибернетиците, «компютър с фон-Нойманова архитектура»),  а специализиран и супер мощен  невро-компютър (с т.н. «перцептронна архитектура», която дори няма да е с т.н. формални неврони, а с още по-сложните бионични неврони, с други думи, базиран на максимално близки до най-важните функции модели - до биологичните неврони на главния мозък).

А ако се създаде пълно и точно «дигитално копие» на всички неврони в мозъка и на всички връзки между тях? Ако се създаде компютърен модел на всички структури и функции на мозъка? Тогава ще може да се запазва цялата информация и по-късно - да се възпроизвежда. Но това ще става посредством друг «субстрат», т.е. върху друг «материален носител на информация». Той ще е по-надежден от биологичния и смъртен белтъчно-нуклеинов носител. Ще бъде, например, силициев или графенов. И ще има по-голяма производителност от биологичния йонно-електрохимичен.  И ще бъде, например, електронен, фотонен или дори квантов!

Високите технологии на 21 век вече го позволяват! Само трябва да се знае «как». Това означава, че първо трябва да се създаде нова наука – наука за постигане на «дигитално безсмъртие». Тя вече е създадена! В Русия - в края на 20 век. Авторът я е нарекъл «сетлеретика».  По-късно, на базата на постигнатото от новата наука, ще може да се създаде и новата сетлеретична технология, както и новата сетлеретична техника.

И така, що е «сетлеретика»?

СЕТЛЕРЕТИКА (калка от англ. «settler» — «преселник», «resettlement» - «преселване, прехвърляне») — нова интердисциплинарна наука за неврокибернетично дублиране, създаване на резервни структури и функции от невротъкан в главния мозък на човека, с цел осигуряване на безкрайно продължително функциониране на висшата му нервна дейност. Науката за т.н. «прехвърляне*» на психиката на човека, «от» смъртния биологичен главен мозък «в» безсмъртния, изкуствен «неврокомпютърен мозък».

*Бележка на автора. Терминът «Преселване/прехвърляне» в този контекст се разбира условно, като алегория, образна метафора и затова се дава в кавички. (Няма никаква връзка с разбирането за свръхестествената, религиозна и мистична «реинкарнация на душата»! Освен може би вечната и общочовешка мечта за безсмъртието на личността и на съзнанието на човека).

Всъщност, при «сетлеретичното прехвърляне» протича «телекомуникация» (т.е. постоянна мрежова обмяна на информация) между основния (главния мозък) и резервния (неврокомпютърния изкуствен мозък), кибернетичните устройства и съответните материални носители. Това става през материални «канали за връзка» между тях.

Как се случва «прехвърлянето»? Няма ли да получим още един клониран двойник? Не, няма да получим! Ако всичко се прави по правилния начин, спазвайки строго сетлеретичната технология. Бавно и постепенно, невронче след невронче, през целия живот на човека. Колкото повече неврони в главния мозък умират от старост, травми и болести, толкова повече функции ще поема вместо тях «невропротезата», резервният неврокомпютър. Когато 100% от всичките неврони от главния мозък престанат да функционират, техните  психични структури и функции ще бъдат подсигурени на 100 % с работата на резервния неврокомпютър.

Резервното устройство ще се превърне в основно, а психиката, образно казано, ще се «прехвърли» в неврокомпютъра.

И тогава– напред и нагоре към Големия Космос, към далечните звезди! Да колонизираме и заселваме пустеещите и безжизнени светове. Без страх и «в новите ни безсмъртни тела на киборги», нито космическата радиация, нито температурата и вакуумът, нито претоварването и безтегловността могат да се окажат пречка! Ще забравим за биологичното, психичното и социално-икономическото неравенство. Обаче, ако сега се изплашим от новото и продължим да се държим като удавници за сламка за отдавна остарелите ни и грохнали тела и мозъци на примати (маймуни), рискуваме да загинем! Рискуваме да загинем заедно с майката Земя – цялото човечество наведнъж. Това може да се сл

учи заради случайна планетарна катастрофа – космическа, земна или техногенна.

Този сайт е посветен на описаната нова наука, на нейните проблеми, успехи и перспективи за създаването на нова технология и технически устройства за «прехвърляне»!

(С) Рис. К. Мошкин от книгата на Г. В. Максимович «Беседи с академик Глушков» (М.: Молодая Гвардия, 1978.