III. СЕТЛЕРЕТИКА – НОВА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА

НАУКА ЗА «ПРЕХВЪРЛЯНЕ» НА ЛИЧНОСТТА?[1]

В памет на академик

Виктор Михайлович Глушков.

СЪДЪРЖАНИЕ.

¨1. Въведение. Поетапното «прехвърляне» на личността от старо в ново тяло, като научно-техническо реализиране на нейното практическо безсмъртие.

¨2. Възможно ли е такова «прехвърляне»?

  • 2.1. Принципът за Подобието, или за инвариатността на информацията по отношение на  материалния носител, като свойство на кибернетичните системи.
  • 2.2. Принципът за Паралелността, или за доживотната симбиоза между оригинала и приемника, като реализация на изискването за непрекъснатост на самоосъзнаването на личността.
  • 2.3. Принципът за Самоорганизацията, или за създаването на отворена, нелинейна, дисипативна, активна и масово паралелна среда, като основа за архитектурата на изкуствения мозък за «заселника».
  • 2.4. Принципът за Системността, или за обединяването на «заселниците» в планетарна мрежова общност, като основа за възникването на едно общо планетарно съзнание.
  • 2.5. Принципът за Отвореността, или за излизането на планетарното съзнание за космическо общуване, като перспектива за по-нататъшно развитие до степен космическо съзнание.

¨3. Колко да се «прехвърля»?

  • 3.1. В зависимост от капацитета, информационната мощ на мозъка и нужното за това кибернетично устройство

¨4. Къде да се «прехвърля»?

  • 4.1. Биологичен клонинг.
  • 4.2. Киборг: неврокомпютри, оптоелектроника, нанотехнология, холография, изкуствени сензори...

¨5. Какво да се «прехвърля»?

  • 5.1. Функционалната система за психична дейност (ФСПД) на Анохин, като търсен инвариант на «прехвърляната» личност.
  • 5.2. Синергетика.
  • 5.3. Кодиране в невронната мрежа.
  • 5.4. Моделиране на единичен неврон.
  • 5.5. Вътреневронна молекулярна памет.

¨6. Как да става «прехвърлянето»?

  • 6.1. Имплантирани в мозъка чипове.
  • 6.2. «Шпионин с радиопредавател» в мембраната на тялото на неврона.
  • 6.3. Изкуствени мембрани и «цялостно» присаждане на станалия изкуствен мозък в новото тяло-носител.
  • 6.4. Томография.
  • 6.5. «Искрата» по «бикфордовия фитил».

¨7. Заключение. Налага се създаването на нова интердисциплинарна наука, наречена сетлеретика.

¨8. Приложение.

¨9. Литература.

¨ 1. Въведение. Поетапното «прехвърляне» на  личността от старо в ново тяло, като научно-техническо реализиране на нейното практическо безсмъртие.

 

В доклада ще се опитаме да направим кратък преглед на разработките и научните съобщения по заявената тематика и съпътстващите я проблеми.

 

«Напълно в реда на нещата е да смятаме, че дотогава една вече остаряла ЕИМ ще е в състояние да предаде същото, при това със същия успех, на някоя друга машина. Точно по този доста простичък начин, собственото ми самосъзнание, следователно, самият аз също ще се преместя в нова и по-съвършена обвивка. Точно този окончателен преход на човека в машина, т. е. прехвърлянето не само на интелектуалната му мощ, но и на неговото самосъзнание фактически е безсмъртие»

Г. Максимович. Беседи с академик В.М.Глушков [1].

 

Развивайки идеите на академиците Н. М. Амосов и В. М. Глушков, д.т.н. Е. М. Кусул в хипотезата си [2] предполага, че ако се използва свойството на информацията да бъде инвариантна по отношение на материалния си носител, «информацията, намираща се в мозъка на човека може да бъде възпроизведена върху друга физическа основа, да кажем, използвайки някаква кибернетична машина. В този случай може да се направи опит да се удължи живота на човека независимо, дали науката ще може да се бори с остаряването на тялото. С други думи, човешкото «Аз» с неговия опит, способности, характер, преживявания и страсти може да бъде запазено чрез «преместване» в специална машина». Многократното «прехвърляне», според автора, може да направи личността на един такъв човек «практически безсмъртен».

Прегледът на чуждестранните разработки по заявената тематика се съдържа в [3 – 5]. Любопитно е, че в посочените работи се въвеждат термини като «uploading» и «downloading» за «технологии за прочитане на личността и преноса й от биологична върху друга компютърна матрица», посочват се линкове към публикации в Интернет на университети в САЩ и Швеция [6].

Дори се декларира цяла «трансхуманистична» философия на екстропизма», развивана от «Института по екстропия на М.Мор», който има собствено списание «Екстропия – списание за трансхуманистични изследвания». За жалост, в известните ни и цитирани разработки (Глушков, Кусул и др.), няма засвидетелстван приоритет в тази насока от страна на Русия.

В. М. Глушков, обаче, в [7], прогнозира подобно развитие на компютърните технологии, способни да реализират изказаната хипотеза: «някъде към 2020 година».

Професор Александр Болонкин от САЩ, позовавайки се на собствените си изследвания по заявената тематика, [8, 9] и на разгърналата се в пресата дискусия [10 - 12], твърди, че «превръщането на човека в електронно същество (E-същество) ще стане възможно примерно след 10 – 20 години. Първоначално тази процедура ще струва няколко милиона долара, което ще ограничи нейната достъпност. Но само след 10 – 20 години, т. е. към 2020 – 2035 год., стойността на ЕЧКЧ («еквивалентния на човека компютърен чип») заедно със самостоятелно движещото се тяло, датчика, заменящ органите на чувствата и комуникациите, ще паднат до няколко хиляди долара, а към края на следващото десетилетие безсмъртието на практика ще стане общодостъпно. Още повече че по принцип, в началото информацията от мозъка може само да се записва на ЕЧКЧ, а изкуствените тела да се добавят по-късно (когато поевтинеят)». Не ви ли се струва любопитно съвпадението на тази прогноза с данните на акад. В. М. Глушков (и нашите изчисления)?

Така неусетно минават десетте години, посочени от автора [13] и би било любопитно да се направи оценка, дали вече е принципно възможно този проблем да се реши теоретично и да се уточни, доколко реална е прогнозата на авторите [14, и др]. Дали вече е дошло времето да се създаде интердисциплинарна наука – «сетлеретика» (по аналогия с кибернетиката, и от англ. «settler» – «заселник») (Корчмарюк: [15 – 19] и др.)?

¨2. Възможно ли е такова «прехвърляне»?

  • 2.1. Принципът за Подобието, или за инвариатността на информацията по отношение на материалния носител, като свойство на кибернетичните системи.

 

Ние предполагаме (Корчмарюк: [20, 21] и др.), че принципно не съществува забрана от гледна точка на законите в природата да се извърши такова «прехвърляне», заради фундаменталното свойство на информацията «да бъде инвариантна по отношение на материалния носител». Нещо повече, ние също така предполагаме, че «прехвърлянето» е принципно възможно, при това изцяло, заради фундаменталното свойство на информацията «да бъде здраво свързана с нейния «идеален носител», какъвто е кода». (Популярно за понятията за кодиране в теория на информацията, вж. [22 – 26] и т. н.  За «инвариантността на информацията по отношение на носителя (съобщението)» – вж. [27 -29].)

Според Г.Р.Иваницки [30], «интегралният вектор на състоянието на мозъка като цялостна система P2», трябва да е хомоморфен по отношение на «интегралния енергиен вектор-образ, характеризиращ външната среда P1», посредством «оператора на отражение G». За да може да се осигури съгласуваност във времето при образуването на структурни елементи в йерархична система, на различните структурни нива в организацията (мрежата) трябва да има подобие на размерите x на два елемента от различни йерархични нива по отношение на скоростите v за пренос на материя (енергия, информация) на тези нива. Т.е., x1/x2 = v1/v2.

Изчисленията на Иваницки показват [31], че «пределното време за реакция на един неврон е около 10 мс. Най-простата структура на домейна съдържа минимум 5 неврона. Минималното време за предаване на информация по такава мрежа ще бъде около 50 мс. При гръбначните, скоростта на предаване на нервния импулс по аксона е от порядъка на 20 м/с. Тогава, «размерът» на неврона на ниво организъм като цяло, ще бъде 0.05 с * 20 м/с = 1 м, което горе-долу съответства на дължината на аксона.  Ако за друго ниво, например, вътре в клетката, най-бързите процеси протичат със скорост на дифузията около 10-4 м/с, то при същите времеви параметри, 50 мс, за среден по размер домейн ще получим 5 мкм, което съответства на линейния размер на синапса. Така, два различни обекта с различни мащаби в една обща система се съгласуват по времеви параметри и могат да взаимодействат като елементи от една мрежа за обработка на информация».

По данни на Иваницки [32], «след формирането на мозъка при човека, броят на невроните е приблизително 109 – 1012 клетки... Основните ритми на електрическата активност са с честота от 0.5 до 30 Хц».

 

  • 2.2. Принципът за Паралелността, или за доживотната симбиоза между оригинала и приемника, като реализация на изискването за непрекъснатост на самоосъзнаването на личността.
  1. 1.

«Ако решим, че самосъзнанието е плод на информацията, тогава на последния етап на предаването на тази информация към компютъра, човекът все едно ще преточва в него своето самосъзнание и може би точно тогава ще започне да усеща, че хем си е той, хем в същото време той е и машина. Ще се случи нещо от типа на раздвояване на съзнанието. Докато човекът е свързан директно с компютъра, това сигурно няма да се усеща много силно, защото те са един вид общ организъм».

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [33].

 

Авторът (Кусул, [34]) предлага, проблемът с усещането и обективната реалност за безкрайния живот на личността, да бъде решаван посредством симбиоза с кибернетичната система през целия живот на «човека-заселник». «С напредването на възрастта, все повече функции ще преминават към машината, отслабващият мозък ще се изключва постепенно без особени драми и видимо безпокойство..» [пак там].  Авторът препоръчва на «заселника» да се дават «средства за възприемане, органи, които ще изпълняват задачи, ще дават възможност за движение, работа и чувствени възприятия» [пак там]. Нещо повече, изкуствено създаденият материален носител на личността, според автора, ще позволи да се разширят неговите физически, сензорни, емоционални и интелектуални способности. Освен това, в посочената работа, авторът не подминава етичната и социалната страна на разглеждания проблем.  В заключение се изказва надежда, че «през следващото десетилетие вероятно ще се появят модели, които ще позволят да се направи извод, дали такова «преселване»  би било възможно по принцип».

 

  • 2.3. Принципът за Самоорганизацията, или за създаването на отворена, нелинейна, дисипативна, активна и масово паралелна среда, като основа за архитектурата на изкуствения мозък за «заселника».

 

«Имам предвид «умът» на  машината, нейната способност да извършва самостоятелни действия, заложени в нея от момента на раждането й. Той трябва да е такъв, че машината сама да знае какво и в каква последователност да прави... тя трябва да се учи сама в процеса на живота... и ще бъде в състояние да решава логически, може би дори и творчески задачи.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [35].

Какви принципи трябва да спазват създателите на изкуствения мозък, за да може той да съответства на естествения и да бъде напълно готов да приеме цялостно личността на «заселника»? Ние смятаме, че това са синергетичните принципи на самоорганизацията и тези принципи са изложени в доклада на В. И. Шаповалов [36] и потвърдени експериментално в доклада на О. В. Кириллова и Ю. М Писмак, [37]. Да сравним тези две работи.

Шаповалов [36, т.«а»]: «Трябва да се избере правилно онази част от системата, която ще представлява нейния структурен елемент (СЕ) (най-малката част от системата, която все още се подчинява на системообразуващите закономерности)». Авторите Кирилова, Писмак, в [37] – «елементът» направо се постулира посредством описване на свойствата му в рамките на приетия еволюционен модел».

Шаповалов [36, т. «б» и «в»]:  «В началния момент от време трябва да се осигури случайно генериране на взаимодействия между структурните елементи на системата, както и случайно генериране на самите СЕ.» «В началния момент от време трябва да се спази условието за пълна независимост на системата от експериментатора по отношение на свободата на СЕ; това условие е важно само за СЕ на системата и не касае структурите на по-фундаментално ниво, на което, например, се създават самите СЕ». Авторите  Кирилова и Писмак, в [37]: «в предложената от нас модификация се предполага, че изначално всеки елемент има произволна стойност на бариера и в системата липсват връзки. Във всеки момент от времето се избира елемент с минимална стойност на бариера и тя се променя на случаен принцип. Ако този елемент няма съседни нему елементи, свързани с него, на случаен принцип се избира друг елемент и неговата бариера също се променя. При наличието на съседни елементи, по подобен начин се провежда процедура с всеки от тях».

Шаповалов, в [36, т. «г» и «д»]: «В системата трябва да има механизъм за унищожаване на СЕ, които не участват във формирането на свойствата на системата». «Трябва да има външно устройство, което да оказва въздействие и така да предизвиква генериране на случайни взаимодействия между СЕ, както и случайно генериране на самите СЕ». Авторите  Кирилова и Писмак, в [37]:  «В резултат на случващите се промени на бариерите, връзките между елементите могат да се появяват, запазват или разрушават... В нашия модел се разглеждаше също така възможността за промяна на типа елемент в процеса на динамиката. Беше използван най-простия начин за промяна на вида – еднакво вероятен избор след промяна на бариерата».

Шаповалов, в [т. «е»]: «Обратната връзка между въздействието върху системата на външното устройство от «д» и реакцията на системата, трябва да включва възможност за промяна на интензивността на външното въздействие, водещо до намаляване на генерирането на случайни връзки и СЕ в системата, ако реакцията й се доближава до очакваната.» При авторите Кирилова и Писмак в [37]:  «По-нататъшната модификация на модела бе въвеждането на памет в нея. (Връзката между два произволни елемента се характеризира като някакво цяло неотрицателно число, което може да се променя в процеса на динамиката на системата по следното правило: всеки път, когато след промяна на бариерите резултатът от взаимодействието бъде положителен, числото се увеличава с една единица. В противен случай, числото се намалява с една единица. При това нулевото значение означава липса на връзка. Така всяко взаимодействие с положителен резултат, води в известен смисъл до заздравяване на връзката и обратно.)».

Авторите Кирилова и Писмак в [37] твърдят, че прилагането на посочените принципи при провежданите от тях числови експерименти, е довело до построяване в системата на определена структура на взаимодействия, т. е., до самоорганизация.

 

  • 2.4. Принципът за Системността, или за обединяването на «заселниците» в планетарна мрежова общност, като гаранция за надеждно съхраняване на информацията.

Набелязаните от авторите тенденции, според нас, не противоречат на откритите от Г. С. Алтшулер, «закони за развитието на технически системи». В частност, на законите за «увеличаване на степента на идеалност на системата»,  «преход в надсистема», «преход към микрониво», «увеличение на степента на веполност (управляемост)» [38].

Между другото, «Теорията за решаване на изобретателски задачи» (ТРИЗ), създадена от Г. С. и развивана от неговата школа, няма как да не касае разглежданата тематика. Така, при Алтшулер, в [39], като учебна изобретателска задача се поставя въпроса: «Какъв е смисълът на живота?».

В процеса на решаване на задачата се въвежда системен подходживотът трябва да се разглежда най-малко на три нива (клетка, организъм, общество) и на три времеви етапа (минало, настояще, бъдеще»).

По-нататък се отбелязва «стъпаловидния» характер на еволюцията на системите по нивата на движение на материята: «Прекалено тежките атоми са неустойчиви, развитието се случва посредством обединяване на атомите в молекули; след появата на белтъците развитието на молекулите спира; щафетата се поема от клетките; развитието на клетките се подхваща от надсистемата (организма); постепенно се появяват все по-сложни организми и така – чак до човека. Развитието на организмите се забавя след «изобретяването» на обществото. Развитието на обществото ще продължава до определено време, след което ще се извърши преминаването към следващия «етаж», където обществото ще играе същата роля, каквато има клетката в организма...».

Като характерна особеност на еволюционната стълба се отбелязва експоненциално ускоряващият се характер на нейното развитие: «Продължителността на живота на елементарните частици е нищожно малка. Неорганичните и простите органични съединения са по-жизнеспособни, но са почти беззащитни при външно въздействие. Клетките в тялото се обновяват средно на всеки седем години, а тялото като цяло живее доста по-дълго. Обществото е много по-устойчиво към външни въздействия и е много по-защитено от всеки отделно взет организъм. Всеки етаж все по-бързо създава условия за появата на следващия етаж. Над етажа, наречен «общество» сравнително бързо трябва да се появи етаж «надобщество», след това (и още по-бързо) – етаж «наднадобщество». Свръхцивилизациите могат да се окажат отдалечени от нас (по етажите) на по-голямо разстояние, отколкото човекът е отделен от елементарните частици».

Авторът смята причината за тази «стъпаловидна щафета» за очевидна: «колкото по-нависоко е даден етаж, толкова по-независим е той от външните условия».

Пак той разяснява механизма на «стъпаловидния» характер на развитие на системите: «след като изчерпи резервите си за развитие, системата влиза под формата на подсистема в състава на по-сложна система. При това, развитието на изходната система се забавя рязко. Щафетата се подхваща от образувалата се система».

В работата на един от учениците на школата на Г. С. Алтшулер, Ю. П. Саламатов [40], се дава анализ на развитието на идеи от научната фантастика, приложен към промените в човешкия организъм.

1 етаж: Обект, показващ някакъв фантастичен резултат. (Невидим човек; човек амфибия; човек, преминаващ през стени; човек, виждащ електричество; човек, не познаващ умората; човек с безкрайна памет...)

2 етаж: Много обекти, даващи в съвкупност вече съвсем друг резултат. (Много промени в тялото на човека; човек с множество допълнителни свойства. Или колектив от хора, всеки от които има по едно допълнително свойство – заедно тези хора образуват нещо като «свръхчовек» за решаването на свръхзадачи (супер сложни задачи за нуждите на цялата цивилизация).

3 етаж: Същите резултати, но постигани без обект (без допълнителните свойства на човека). Свръхзадачите се решават от група обикновени хора с обикновени възможности и маса недостатъци. Що за колектив е това? Кой го ръководи? Каква свръхзадача решава този колектив?...)

4 етаж: Условия, при които отпада необходимостта от резултати.  Отпада необходимостта от решаване на свръхзадачи. (Съседна цивилизация дава отговорите на всички бъдещи задачи; свършили са всички свръхзадачи и цивилизацията губи целта си за развитие; цивилизация, решаваща само микро-задачи, и т. п.)

По-нататъшно развитие идеите на ТРИЗ получават в работата на А. И. Половинкин [41]. Той формулира «закона за поетапното развитие на техниката», според който, по време на четирите етапа на развитие, човекът бива последователно «изместван» от трудовия процес, с последователно «изземане» на 4-те трудови функции (технологична, енергийна, управленческа, планиране) от човека и предаването им на съответните технически средства. Преходът към поредния етап на развитие става след изчерпване на природните (физически и умствени) способности на човека, ограничаващи увеличаването на производителността, точността на обработката и други днешни критерии за ефективност и при наличието на необходими и достатъчни външни фактори. Авторът смята, че последният 4-ти етап предполага «пълна автоматизация на производството; създаване на безлюдни производства, хармонична и управляема ноосфера».

Ние се ангажираме да заявим смело, че историческият процес на това «изземане» в крайна сметка неизбежно ще доведе и до пълното «изземане», т. е. до «преселване» на личността на човека, подобно на «основната му производствена функция», от смъртния и затова ограничен биологичен «носител», каквито са тялото и мозъка, в киборгизирана система с планетарни мащаби.

В работата на В.Г.Редко [42] се прави преглед на моделите на еволюционния подход към изследването на естествените и създаването на изкуствени «биокомпютри».

«Необходимият обем памет вероятно ще се постига чрез обединяване в единна мрежа на голям брой компютри, които ще умеят да обменят помежду си информация и да я предават при поискване към един общ център или потребител... Не е изключено, че дотогава електронните устройства ще помогнат да се създаде общ човешки и машинен език и той ще е по-съвършен от есперанто.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [43].

 

Това веднага предизвиква асоциация със Световната мрежа Интернет, с нейния адаптиран английски език, претендиращ да има статут на световен.

Така, по данни, публикувани в сп. «Компьютер Пресс» [44], с позоваване на «New York Times» [45]: «през първото тримесечие на 1995 г. вложенията в компании, работещи в Internet, са нараснали до 47 милиона долара». Пак там, с позоваване на «Network Wizards»: «броят на компютрите, включени изцяло в тази мрежа, за последните две години всяка година се удвоява и през юли 1995 г. те вече са 6.6 милиона... Общото им количество наброява близо 30 милиона». В същото списание [46] за Русия се казва: «Повечето WWW-страници се падат на Москва (повече от 50), на второ място е Санкт Петербург (около 20), следва Новосибирск (около 10). В останалите градове има по 1-2 сървъра».

По последни данни от обобщения отчет за резултатите от мониторинга на състоянието на частта на Русия в Интернет, проведен от «Руския обществен Център за Интернет технологии», през периода от юни 1996 до юни 1997 год. Ю. А. Зотов, в [47], «руснаците, ползващи Интернет са около 600 хил. и ежегодно броят им се увеличава приблизително 2 пъти. Броят на потребителите с IP адрес е около 100 хил., но ежегодно нараства приблизително 4 пъти. Броят на обявените информационни ресурси на руски език (Web-сайтове и отделни големи информационни раздели) е от порядъка на 6000, броят им в сравнение с август 1996 г. се е увеличил близо 9 пъти. През август миналата (1996) година до 75% от потребителите на Интернет са били жители на Москва, 85% – жители на големите градове. Към януари 1997 г. делът на големите градове пада до 75%, а на Москва – приблизително до 60%. Като цяло, в Русия има около 330 организации, които се определят като провайдъри на Интернет услуги. Това количество през изминалата (1996) се увеличи примерно с 40%. Един от водещите провайдъри, «Гласнет», неотдавна регистрира своя 10-хиляден клиент. Четири от водещите компании-провайдери («Релком», «Демос», «Россия-он-лайн» и «Гласнет») през пролетта на 1997 г. са изпълнявали около половината от свързванията на индивидуални потребители. Наскоро обявеният проект за извършване на Интернет услуги в мрежата на кабелната телевизия на Москва понастоящем се развива от «Московската телекомуникационна корпорация». Проектът «Телепорт ТП», базиран на използването на спътникови канали позволява да се превъзмогне териториалната разхвърляност на населените места в Русия.».

Запазването на темповете на «мрежовизация» на човечеството на днешните нива, може би

подготвя почвата за дисипативни самоорганизиращи се процеси в глобалните компютърни мрежи, способни да предизвикат възникването в тях (според хипотезата на Н. В. Казаков) на една особена, виртуална компютърна форма на планетарно «Съзнание на Човечеството» (СЧ), вж. В. И. Шаповалов, в [48]. Бихме искали да подчертаем при това, че това би бил един по-перспективен като интеграция на съзнанието етап, отколкото е дори «ноосферата на Вернадски» [49 – 52]. Разликата между тях, според нас, е аналогична (при цялата условност на дадения пример) на разликата между колония от едноклетъчни (аналог. на ноосферата) и многоклетъчни (аналог на Съзнанието на Човечеството – СЧ) организми.

«По принцип, лесно можем да си представим, че с времето може би ще бъде създадена автоматизирана система, включваща управление не само на производството, но и на икономиката, планирането, научно-техническия прогрес. Освен това, машините, включени в тази система ще могат да композират, да пишат стихове, да рисуват картини и да се занимават с други неща, които са характерни за високоразвитите общества. И всички тези програми могат да имат характер на самоорганизиращи се. Нещо повече, в скоро време компютрите ще могат дори да се «размножават сами», т. е., самите ЕИМ ще ги проектират и произвеждат в напълно автоматизирани заводи без каквото и да било участие на човека. На човека ще бъде поверена единствено окончателната оценка на създаваните духовни и материални ценности.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [53].

 

В своята разработка, Ф. В. Широков [54] формулира концепцията за «новата стока на XXI век» «изкуствената психика», т. е., «вградения» в невромикрочип опит на човека-експерт, резултатите от обучителния процес и методите за нейното създаване. Трябва да се отбележи, че авторът разбира поставената задача, като «междинна задача за постигане на биологично безсмъртие» [54. С. 283]. Авторът [54. С. 286 – 288]  поставя «глобалната икономическа цел за създаване на нов икономически фактор – изкуствена работна сила, т. е., на такива технически системи, които ще позволят човека да бъде освободен от участието си в чисто производствения процес и функцията му да бъде сведена до наблюдаване на предприятието и развиване на фундаменталните дисциплини. Развитието на икономиката няма да зависи от демографските условия; ще се подобри опазването на ресурсите и защитата на околната среда. Става дума за пълна кибернетизация на обществото: за превръщането на планетата Земя в машина за съществуване на човечеството». (Класиците на марксизма-ленинизма сигурно биха нарекли този проект на Ф. В. Широков «създаване на материално-техническата база на комунизма». В. И. Вернадски и неговите последователи вероятно биха го сметнали за тържество на «ноосферата». Ние предполагаме, че «общността на Ф. В. Широков» ще подготви прехода към СЧ («Съзнание на Човечеството» [55].)

  • 2.5. Принципът за Отвореността, или излизането на планетарното съзнание за космическо общуване, като перспектива за по-нататъшно развитие.

Философските и социални въпроси, свързани с обединяването на човекоподобна машина (андроид) с човек в «едно общо информационно-чувствено цяло» – «ЛюМы»Хора – Машини») се разглежда в доклада на В. И. Бодякин от ИПУ на РАН, Москва [56].

На Първия етап от еволюцията на човеко-машинния разум («атомизационни информационни струни на еволюцията на разума»), авторът прогнозира формирането на «гносеологична структура от автономни (атомизационни) единици» – «човек и интелектуална андроидна машина». Според автора, в резултат на това ще се формира «гносеологична структура» от втори етап – «човек и мрежа машини с терминална андроидна машина».

Вторият етап от развитието на разума («гносеологичната структура» – «човек и мрежи от машини»), смята авторът, ще бъде насочен в посока «търсене на ефективни средства за пряка връзка човек-човек». Възможно е това да бъде телепатична връзка или връзка през други измерения, връзка през «Планетарното Свръхсъзнание».             Процесът на познание, според автора, ще премине към третия и заключителен етапгносеологично единство между духовно и реално»), «когато от клетките, съставени от атоми и притежаващи самосъзнание ще се формира един общ организъм» – «Вселенско Свръхсъзнание».

Ние смятаме, че на «Вселенското Свръхсъзнание» трябва да съответства много малка част от «материалния субстрат», сведена до вакуумно-полеви коагулат.        Но, предварително отговаряйки на опонентите с религиозни възгледи [57, 58], никога «делът на материалния носител на информация» няма да стане строго равен на нула, а могъществото на подобни «разумни образувания» – безкрайно. Крайността на скоростта на светлината във вакуум, наборът от основни константи, отговарящи за устойчивостта на Вселената, налагат естествени и непреодолими ограничения на пределната скорост на взаимодействие, на крайността на размерите и мощността, на точността на разпознаване на подобни системи. А синергетичните принципи за самоорганизацията на реда от хаоса и известното ни време на съществуване на Вселената, не позволяват да се предполага, че такива системи са възникнали и са се развивали преди във Вселената да се появят и развият човечеството и съответстващите им по време хипотетични извънземни космически цивилизации.

 


[1]Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика — новая междисциплинарная наука о «переселении» личности? //Новые информационные технологии. Материалы научно-практического семинара НИТ-98. Московский государственный институт электроники и математики, февраль 1998 г. /МГИЭМ. — М.:  МГИЭИМ, 1998. С. 130 - 149.  Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика — новая междисциплинарная наука о «переселении» личности. (Тезисы докладов) //IY Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП–98, 18 – 20 февраля 1998 г. /Министерство экономики РФ. —  М.:  НЦН, 1998.

 

 

¨3. Колко да се «прехвърля»?

 

  • 3.1. В зависимост от капацитета, информационната мощ на мозъка и нужното за това кибернетично устройство.

Какво може да се каже за научната и техническата реализуемост на проекта? Та мозъкът на човека е толкова сложно устроен [59].

Като начало, макар и само приблизително, можем да предположим от какъв порядък ще е изчислителната сложност и мощността на търсеното кибернетично устройство.

 

«В края на краищата ще бъде създадена оптична изчислителна машина с «памет», съдържаща 1010 – 1012 елемента на информация в един кубичен сантиметър. По плътност, това би било достатъчно близко до човешкия мозък.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [60].

 

Съвременните компютри, които са основани на последователната архитектура на фон Нойман, компенсират липсата на независимост (разделяне) за изпълняване на паралелни задачи с висока тактова честота.  За едно и също реално време, «процесорът» на мозъка, работейки на ниска «тактова честота» w1,  обработва голямо количество n1 структурни елементи от паметта, докато в същото време процесорът работейки с висока тактова честота  w2, обработва пропорционално по-малко количество структурни елементи от паметта n2.  А на колко транзистора средно и формално може да е условно еквивалентен един неврон; колко байта информация в секунда «обработва» същият този неврон?

Например, Ф. В. Широков [61], позовавайки се на работата на К. Мийд [62], посочва каква би била приблизителната мощност на компютър, съпоставим с мозъка. Според Мийд, върху една силициева пластина трябва да има 108 транзистора с производителност 1013 операции в секунда. Само хиляда такива пластини с 1011 транзистора осигуряват необходимата производителност на компютърния «мозък» от 1015 операции в секунда.

Ако за сравнение скромно се приеме производителност (n*w) на мозъка от 1011 невр.*10 Хц, ще получим от порядъка на 1012 бит/с. Тази стойност вече е премината, но дали днешните компютри са съпоставими с мозъка? Да се приеме, че 1 неврон е равен на 1 транзистор (= 1 бит), явно не е достатъчно. По-долу (сравнение на резултата при игра на двама шахматисти), ще дадем оценка на памет от порядъка 1 Мбайт на неврон, което ще увеличи броя на еквивалентните транзистори до 1018 и нужната производителност на системата докъм 1019 бит/с. Това вече е съпоставимо по мощност и време за реализация с прогнозата на академик В. М. Глушков и с пределните възможности на микроелектроника от силиций.

По данни на доктор Ю. Албърт [63], старши вицепрезидент на корпорация «Intel» и генерален мениджър на департамент «Микропроцесорни продукти», за традиционните микропроцесори (вж. Табл. 1 в Приложение) «Законът на Мур» (« удвояването на броя на транзисторите на всеки 18 месеца») продължава да действа. За целите на изчисляването може да се приеме, че броят на транзисторите върху кристала през 1976 г е 10 хил., през 1991 г. – 1 млн. Така, темповете на прогреса водят до експоненциално увеличаване броя на транзисторите 100 пъти (с 2 порядъка) на всеки 15 години.

Пределните стойности за производителност, изхождайки от физическите ограничения в работата на Н. Л. Прохоров и К. В. Песелев [64] за твърдотелни елементи са: 1010 транз.*1011 Хц тактова честота = 1021 бит/с.

Изхождайки от «закона на Мур», по наши сметки, тази пределна стойност за броя на транзисторите ще бъде постигната тъкмо към 2020 година! При това, тактовата честота през 2020, изхождайки от пресметнатата от нас експоненциална екстраполация, по данни на д-р Ю. Албърт (по трите точки: 200 – 900 – 4000 МХц), ще стане точно от порядъка на 1011 Хц.

 

«Често ме питат, дали в близко време ЕИМ няма да изместят шахматистите и дали машината няма да се научи да играе по-добре от човека? ... Сега всичко зависи от кибернетиците, които се занимават с този въпрос. Ако те обединят усилията си, проблемът със създаването на ЕИМ, която да играе по-добре от един гросмайстор, ще бъде решен до няколко години.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [65].

 

И така, вече е ясно, че потенциалната структурна мощност на съвременните компютри се е изравнила с възможностите на мозъка. А как стои въпросът с качеството? Неотдавна провелите се турнири между шахматния компютър «Дийп Блу – 2» и световния шампион Гари Каспаров показаха, че възможностите на човека и компютъра са се изравнили качествено. Според съобщения, публикувани в пресата [66], «Дийп Блу–2» е имал 160 милиарда «комп. клетки» и е анализирал за една секунда 200 млн. хода (160*109*200*106 = 32*1018), докато в същото време човекът е задействал (1 – 2)*1011 невроклетки*ход/сек; в този случай 1 «клетка-ход» на човека примерно формално съответства на (0.8 – 1.6)*108 елементарни машинни «клетки-ходове». При средна «тактова честота» на мозъка 10 Хц (алфа-ритъм) и след заместване на вече известното съотношение «1 машинна дума (байт) = 8 бит», може да се предположи, че на «обема на оперативната памет» на един неврон в традиционната фон Нойманова кибернетика формално съответстват не по-малко от 1–2 Мбайта. Но животът не се свежда единствено до шаха, който е игра с явна информация, постоянни правила и дискретно време; нека да смятаме тази стойност като най-ниската оценка.

 

Но кое е нещото, което би ни помогнало да преодолеем извънредно голямата сложност на мозъка при неговото моделиране? Вероятно, едно йерархично структуриране на много нива, модулно организиране на невроструктурите.

Така, от Ю. М. Пратусевич и др. [67], с позоваване на работите на В. Маунткасъл и др.[68 – 72] е известно, че «основната единица на функцията в новата мозъчна кора представлява модул, или миниколона – вертикално ориентирана група от примерно 110 неврона, с диаметър 30 мкм, с множество връзки по вертикалната ос, преминаваща през всички слоеве на кората и с малък брой връзки по хоризонталата. Новата кора на мозъка е представена от примерно 600 милиона миниколони. Миниколоните (модулите) се групират в големи обработващи информацията единици – макроколони. В новата мозъчна кора на човека има примерно 600 хил., такива нови единици. Те образуват разпределени системи».

И по-нататък, Пратусевич и др. [73], «всяка микроколона с неврони маркира отделни градации на признаци, а макроколоната – редица признаци, картирайки едновременно няколко променливи на двуизмерната матрица. Организацията на новата кора под формата на модули или колони е най-важното концептуално постижение на науката за мозъка през последното десетилетие (1979 – 1989)».  (Популярно за колоните може да се прочете в работите на Д. Хюбел [74].)

Значи, формално, според приблизителните ни разчети (1 неврон = 1 Мб), може да се сметне, че модулът управлява  «памет» от 220 Мб, макроколоната220 Гб, а целия неокортекс132 Тб. Е, много е, но по съвременните мерки и напълно възможно в недалечното бъдеще (към 2020 г.)

¨4. Къде да се «прехвърля»?

  • 4.1. Биологичен клонинг.

«Е, ако пофантазираме малко, все пак оставайки в рамките на законите на естествознанието, можем да си представим и нещо такова: Човек, докато е жив обогатява с интелекта си един компютър, който след смъртта на своя наставник въвежда цялата тази информация в мозъка на друг човек – по-млад и необременен от негова собствена информация.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [75].

 

Съобщението за клонирането на овцата Доли обиколи света. След нея «дойде ред» на овцата Поли, която можеше да дава лечебно мляко (вж. дайджеста от [76], с позоваване на «The Financial Times» и на изявлението на директора на «PPL Therapeutikcs» Алън Калман).  А сега вече, според дайджеста от [77], «Associated Press», според изявлението на представителя на фирма «ABC Global, Inc.» Дейл Шварц, е клонирано теле порода Холщайн, на име Джин (в превод – «ген»). Жабешки ембриони без глави, родени посредством генно инженерство и клониране получава Джонатан Слак, професор по биология от Батския университет. (Вж. дайджест от [78], с позоваване на «The Sunday Times».)

Микрочипове, създадени от Дейвид Локхард и негови колеги от фирма «Аффиметрикс, Инк.» (Санта Клара, Калифорния) и биохимика Патрик О. Браун с колеги от Станфордската група (вж. дайджеста от [79], с позоваване на «Nature Biotechnology»), позволяват да се направи мигновен анализ на ДНК.

Според съобщения в печата («International Gerald «Tribune»), огласени в публикация за провеждането на телеконференция на привърженици на SU.SCIENCE в електронната мрежа «FidoNet», в Кливландския университет (щат Охайо), Джон Харингтън за първи път е създадена изкуствена човешка хромозома.

Излиза, че клонирането, заедно с генното инженерство, като цяло започват да се превръщат в промишлени технологии. Към средата на следващото столетие тези технологии могат да бъдат толкова добре отработени и толкова евтини, че ще бъдат в състояние периодично да снабдяват «преселниците» с естествени бионосители, които ще бъдат периодично сменяни «като дрехи».

 

 

  • 4.2. Киборг: изкуствени сензори и ефектори, виртуални двойници-имитатори, изкуствен мозък (неврокомпютри, оптикоелектроника, нанотехнологии, холография).

В достоен конкурент на биологичното клониране и като допълнение към него може да се превърне тенденцията за създаване на изкуствени информационни носители на личността, както за дейности в обичайния за нас физически свят, така и във виртуалния.

Н. Н. Латипов със съавтор [80] създават «Проект за постигане на информационно безсмъртие посредством виртуални двойници» и с това според нас имат забележителен принос за развитието на сетлеретиката като наука.

Както авторите пишат в цитираната работа: «Проектът цели да се възпроизведе личност, да се осигури информационно безсмъртие на потребителя и кръга, с който той общува чрез създаване и възпитаване на информационни виртуални двойници, както и да се виртуализира околната среда и обекти в нея. Под понятието «виртуален» ние разбираме не само визуално изображение, но и мирис, осезание и звуци. Обектите ще могат да бъдат помирисани, пипнати, чути – като се започне от заводските сирени, падането на листата и виенето на вятъра, та чак до типичните мелодии...».

 

«Чрез дигитализиране може да се кодира всяка информация – зрителна, звукова... Съвременната техника има на разположение всевъзможни устройства за кодиране и декодиране на звукова, зрителна и каква ли не още информация. Разбира се, те не са все още така прецизни, но усъвършенстването им е въпрос на време.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [81].

Да, днес вече може виртуалният двойник да бъде оборудван с изкуствени сензорни датчици, които не само изцяло заменят естествените органи на чувствата, но и разширяват техния диапазон и дори откриват все още недостъпни днес без съответните прибори информационни канали.

За обработката на акустичната информация даже няма и да споменаваме, защото всички познаваме изключително високото качеството на дигиталната звукова техника. Вече са факт вокодерите, които доста естествено синтезират реч, има успехи при разпознаването на речта от програми за «изкуствен интелект».

Дори определяното като екзотика в областта на изкуствената сензорика разпознаване на вкусове и аромати вече преминава в зоната на практическото използване. В [82], въз основа на публикация на специалисти от Технологичния институт на Джорджия в Атланта се твърди, че е създаден нов клас устройства – оптични чипове-сензори. Ако на входа на такъв чип бъде подадено лазерно лъчение, на изхода може да се получат данни за химическия състав на средата, което може да е еквивалент на вкусовия анализатор.

Изследвания и разработки на прототип на анализатор на миризми са правени от група учени, под ръководството на проф. Дейвид Уолт от Университета Тъфтс, Бостън [83]. Тук също се използва оптичен подход. За момента «носът» на компютъра може да разпознае само няколко десетки миризми, за разлика от стотиците, които може да разпознава човешкия нос. Проверките са правени с 40 различни вещества и съвпадението на резултатите с мнението на експертите е 97 процента. Преходът от експерименталния модел към промишленото изделие ще отнеме между три и пет години.

За същото събитие съобщава дайджестът от [84]. «Професор от Университета Тъфтс (САЩ) Джон Кауър и негови колеги са конструирали робот, различаващ миризми. ... Пентагонът е дал за осъществяването 2.6 млн. долара, отбелязва ИТАР-ТАСС».

По-нататъшната обработка на първичната сензорна информация и съгласуването й с механизмите на разпознаване на мозъка може да се провежда по хиперсферичен предетекторен векторен алгоритъм за пространствено кодиране с определяне на «номера на канала» на професор Е. Н. Соколов [85 – 87], който в редица свои разработки доказва изоморфизма на перцептивното и мнемичното пространство за основните видове сензорни анализатори.

В областта на акустиката, ние [Корчмарюк: 88 – 90] потвърдихме правомерността на разпространението на хиперсферичния модел на Е. Н. Соколов върху по-общите елементи на възприемането на речта – фонемите и изказахме хипотеза за природата на синестезията при възприемането на звук и цвят (по подобие на хиперсферичните модели за разпознаване). Възможно е да се предполага, че моделът на Е. Н. Соколов е универсален за всички типове сензорни анализатори при човека.

Създаването на изкуствени манипулатори и роботи, които заместват човешките естествени ефектори е по-отдавнашна и по-развита област в технологията. Да се решават прави задачи с пълния обем необходима информация е много по-просто (ако разбира се те са принципно решими), отколкото да се решават обратни (инверсни) задачи. В предаване по японската телевизия се съобщава за успешни резултати по създаването на роботи-андроиди, които по съвършен начин възпроизвеждат кинематиката на движението на човека.

По-нататък, Латипов и Гаврилов в  [91] твърдяти, че: «... Към момента съществуват всички първоначални условия за появата на виртуални двойници... Съвременните компютърни средства позволяват: а) да се възстанови виртуалното изображение по кинолента и снимки, когато самите недвижими обекти липсват, б) да бъдат възстановени по тяхното словесно описание, в) да се трансформират във виртуални съществуващи и до днес недвижими обекти. Всеки град днес може да има виртуална библиотека на своята история и архитектура, която да бъде записана на няколко десетки лазерни диска. Докато човек пътешества, той може да не тъгува за дома.».

Факт е, че техническият прогрес позволява още днес да се осигури достатъчно обемна дългосрочна памет за бъдещия «преселник», използвайки например, холографска технология.

«Ако бъдат обединени в едно бързодействащи ЗУ и възможностите на холографията, компютрите от бъдещето ще могат да поемат в паметта си и да предават при поискване цялото богатство от информация, натрупана от човечеството по пътя на развитието му.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [92].

Така в пресата [95] се съобщава, че Сергей Мигдал е патентовал технология за холографско сканиране на триизмерни обекти и въвеждане на полученото изображение в компютър. Обещанията са, че тази продукция ще се пусне за масова продажба в САЩ в началото на 1998 г., с ориентировъчна цена от 2 хил. долара.

 

«Аз мисля, че това ще може да се прави използвайки възможностите на холографията, която позволява да се получи триизмерно изображение.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [94].

Любопитна информация се дава в [95]. С позоваване на CNN се съобщава, че Тунг Джонг – ядрен физик от университета Уейк Форест, щата Илинойс, с помощта на изключително точни лазери, абсолютно изолирани от вибрациите на Земята, за първи път в света създава холограми с абсолютно естествени цветове, които практически не могат да се отличат от оригинала.

След това, развиват мисълта си авторите Латипов и Гаврилов, в [91]:  «... Много по-сложна е задачата по създаване на виртуални двойници на хора и животни. Тя включва:  а) възстановяване на външността по фотоматериали, портрети, кино- и видеолента, анимация на виртуалното изображение – коригиране на особеностите на движението (куцане, енергични и широки движения...), б) придаване на характер на виртуалното изображение. Това са неща като: типични жестове, навици, темперамент, тембър. Общи фрази (за времето, самочувствието, миналото). Много е важна програмата за синтезиране на човешки глас по съществуващи аудиозаписи...

На първо време може да се използват само неизменните виртуални двойници,  които съществуват под формата на компютърни програми и се «проиграват» по подобен начин. Още в началото на живота си, от време на време човек облича посочения по-горе костюм с датчици. Устройството фиксира всекидневните и важните за човека етапи в неговия живот. Те се вкарват в компютър, запомнят се, преобразуват се и моделират виртуалния двойник. Този двойник, впрочем, не може да направи нищо ново, не е способен да променя нещо в собственото си поведение. В определени стандартни ситуации, от паметта се извлича един или друг отговор, едно или друго действие на виртуалния двойник».

 

Необходимите технически средства за създаването на такъв виртуален двойник, имитиращ външно поведението на човека съществуват и днес. В пресата [97, 98] се появяват съобщения за създаването в Япония на виртуална имитация на девойка – телевизионен коментатор на име «Киоко Дате». В посочените статии се съобщава, че компютърният комплекс «ДК96», разработен от специалисти от японската компания «Хори Про», струващ няколкостотин милиона йени, развивайки принципите на известната програма-имитатор «Елиза», моделира интерактивен образ на млада жена – телевизионна звезда.

Според замисъла на създателите на тази програма, момичето е високо 163 см и е на възраст 17 години, лицето, фигурата и гласът й отговарят на японските стандарти за красота.  За да синтезират този образ, специалистите са обработили с компютър в студиото и са усреднили образите на много звезди и фотомодели, като са привлекли за създаването на лицето антрополози, анатоми и графици. За синтезирането на гласа й са помогнали стотици професионални естрадни изпълнители. Опитни балерини са я научили да танцува с помощта на сложен компютър, фиксиращ техните движения и пренасящ ги в света на компютърната графика. В крайна сметка се получава така, че Киоко Дате става красива, с прекрасно тяло, може да пее и танцува чудесно.

Включената в програмата система за «изкуствен интелект» и огромната база от знания прави възможно тя да знае японски и английски език, да е остроумна, ерудирана, да разпознава реч и да генерира отговори, които позволяват на всеки «виртуален» участник, въоръжен с интерфейс за вход във виртуалния свят (шлем, ръкавици, костюм), да общува с нея в Интернет. Неуморимата и слушаща продуцентите си Киоко Дате работи 24 часа в денонощието: през деня води телевизионни предавания, снима се в клипове и реклами, а нощно време работи като диджей в едно токийско радио, отговаря на всички обаждания на радиослушателите до сутринта и общува по Интернет с милионите си фенове.

 

Тук следва да се спомене, че братята Латипови създават «... устройство за придвижване на потребителя във виртуалното пространство, или така наречената «ВИРТУАЛНА СФЕРА». Благодарение на това изобретение, човек се придвижва във виртуалното пространство в реално време и извършва всички движения с тялото си, каквито би правил при обичайното си ходене. ... Към това устройство е разработена нова система от датчици, която няма аналог в света и не зависи от външна отправна система. Костюмът от датчици позволява да се прочитат и запомнят всички промени на положението на тялото и неговите части във физическото пространство с последващо пренасяне на изображението и построяването му във виртуалния свят». (Латипов, Гаврилов: [99]).

 

И, накрая, същите автори (Латипов, Гаврилов: [99]) завършват идеята си с проблемната постановка: – «... Най-важното е разговорът с «починалите». Починалите физически... Основният проблем си остава интелектът. Как да се одухотвори виртуалния двойник? ... Истинският виртуален двойник е способен на саморазвитие, възпитание и това всъщност е Изкуственият Интелект – работата по създаването му продължава, включително посредством универсалния език ДИАЛ. Виртуалните двойници могат да боледуват от компютърни вируси, подобно на хората, боледуващи от обичайните болести. За убийството или повреждането на истински виртуален двойник трябва да се носи същата отговорност, каквато се носи при нанасяне на вреда, опасна за живота на човека».

 

 

За да може в «изкуствения интелект» да се въплъти нашият «Принцип за Самоорганизацията» и той да се приближи до архитектурата на мозъка, е необходимо да се извърши разделяне на архитектурата на кибернетичните устройства за изпълнение на паралелни задачи. Сега това се реализира в транспютърната (Бахтеяров и др.: [100] и неврокомпютърната (В. М. Глушков:  [101]; А. Н. Радченко: [102]; Ф. В. Широков: [103];  сборник «Нейрокомпьютер, как основа мыслящих ЭВМ»: [104]; А. И. Галушкин: [105, 106]; и др. НКП-97, НКП-98: [107 – 111]) технология.

Измежду различните алтернативни технологии, за перспективна се смята оптоелектрониката в (Ю. Р. Носов: [112]; Н. Н. Евтихиев и др.: [113]; М. В. Степанов: [114]), която се оценява от авторите със сдържан оптимизъм. Макар по-късните оценки, представени в докладите на III Общоруска конференция «Неврокомпютри и тяхното прилагане» (НКП-97: [107 – 110]) на оптоелектронните и наноелементните неврокомпютри, както и на първите действащи образци, демонстрирани по време на конференцията, вече да са далеч по-оптимистични.

Ако магистралната линия на развитие на компютърната техника премине от фон Нойманова към невроархитектура, вземайки под внимание прогнозата на А. И. Галушкин [115, 116], постигането от компютъра на сложност на ниво човешки мозък може да се очаква доста преди 2020 год. Във всеки случай, акад. В. М. Глушков активно разработва неврокомпютърната парадигма [117] и е възможно тя да е взета под внимание при неговата прогноза.

Ние не настояваме, но един от днешните варианти за построяване на самоорганизиращ се и самовъзпроизвеждащ се неврокомпютър с наноелементи, може да бъде предложен от самите нас (Я. И. Корчмарюк: [118]). Той се изразява във въвеждане на обратна връзка в схемата за управление на «Нанотехнологичния комплекс – 500», произведен от НИИ МЕ и НТ «Делта» посредством произвежданата от комплекса продукция - неврочипове. Като алгоритъм за реализирането на «машината на Тюринг», с този «НК-500», върху точкова матрица с размер на «точката» 40 нм., предлагаме да се използва клетъчен автомат, подобно на играта на Конуей «Живот». (По-нататък, естествено, ще трябва да се откажем от работата с макромашината от типа «НК-500» и да реализираме клетъчния автомат на Конуей направо на ниво наноразмери).

 

Може да се предположи, че всички тези технологии с времето ще се слеят и съвместно ще създадат «киборг» – биоКИБернетичен ОРГанизъм, който ще стане материален носител на личността и съзнанието на «преселника», както в реалния физически свят, така и във виртуалния компютърен мрежово ориентиран свят. Отнасяйки се с благодарност към всички разработчици на клонирани и киборгизирани носители на тела за бъдещия безсмъртен човек отбелязваме, че най-важната научна задача за сетлеретиката все пак ще е разкриването на механизма за осигуряване на адекватно «източване» на информацията от естествения мозък на «преселвания обект» и «качването й» в мозъка на биоклонинга или киборга на човека.  Също така и механизма на също толкова адекватното «записване» в паметта на естествения мозък – биоклонинга, или изкуствения – киборга. Важно условие е, задължително да се осигури усещането, че личността съществува през цялото време, без никакво прекъсване и че запазва цялото си богатство от мисловни и творчески способности.

 

Въпреки всичко поставяме под голямо съмнение реалното съществуване към този момент на «преселена» в компютър човешка личност. Така например, в статиите на А. Болонкин [119], И. Царев [120], А. Валентинов [121] се споменава «електронното момче Сид», което в рамките на проект на Министерство на отбраната на САЩ, наречен «Компютърния Маугли», уж било «преселено», живеело и се развивало като електронно подобие на личността на починалия като бебе син на 33-годишната Надин М. Редакторът на сп. «Компьютерра» Г. Кузнецов [122, 123] не успява да открие в Интернет източника на информацията, уж посветена на «Сид», за който е отпечатан отделен брой на сп. «Scientific Observer» след получаване на съответното разрешение от спец. комисия на Конгреса на САЩ (по думите на участник в този проект и докладчик на някаква компютърна конференция в Лас Вегас, някой си Стим Роулър). (На това място руският класик М. Горки: [124] би иронизирал и попитал: «Имало ли е изобщо такова момче?») Така или иначе, създавайки нова митология, средствата за масова информация, макар и изкривено, но все пак обработват масовото обществено съзнание и го готвят за едно бъдещо киборгизирано съществувание.

 

¨5. Какво да се «прехвърля»?

 

  • 5.1. Функционалната система за психична дейност (ФСПД) на Анохин, като търсен инвариант на «прехвърляната» личност.

«Учените вече знаят къде и как могат да се поставят датчици в мозъка на човека, за да се предизвикат определени реакции на организма; знаят как да разшифроват кода на нервните клетки, как да осъществят контакт с предавателя на компютъра.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [125].

За принципната възможност да се реши «най-важния психофизиологичен проблем» (който, както е известно се изразява в намиране на механизма за взаимовръзка между психичното и физиологичното в дейността на мозъка), според нас се говори в разработките на Ю. М. Пратусевич - последовател на школата за «функционалните системи» на П.К.Анохин [126] и К.В.Судаков [127]. Така, в работата на Ю. М. Пратусевич и др. [128] се описва успешно проведен от авторите експеримент, при който се класифицират резултатите от решени от ученици в средния курс учебни задачи по биология, математика и химия след статистическа обработка на техните енцефалограми (ЕЕГ). Авторите предполагат, че за такъв механизъм на взаимовръзка може да бъде смятана ФСПД (Функционална Система за Психична Дейност). Според нас, ФСПД е онзи инвариант, който ще трябва да бъде «преселен» от един материален субстрат в друг, конкретизиращ размитите термини от психологията, като «личност», «съзнание», «душа», «психика». (Определенията на тези термини в психологията вж. например при Р. С. Немов, в  [129]).

Ние също така смятаме за перспективно моделирането на «съзнанието» с помощта на т. н. «универсална самоприложима ригидна машина на Тюринг» на Б. М. Полосухин [130].

Да разгледаме последователно възможните структурни нива, конкретизиращи в математически и физически модели механиката на ФСПД.

 

  • 5.2. Синергетика.

 

«Най-важното сега е да се проучи и опише как точно протича интелектуалната дейност при човека. Понастоящем, закономерностите на мисленето са известни само за най-простите случаи. Що се отнася до сложните, като да кажем, сферата на творческата дейност, изследванията едва сега започват.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [131].

А. Баблоянц съобщава в работата си [132] за «поразителното съвпадение между експерименталните данни, свързани с изучаването на ЕЕГ при епилептичен припадък на котка и теоретичните разчети за възбудимите мембранни потенциали на сравнително неголяма невронна мрежа». Фактически се доказва възникването на атрактори, т. е., продуктивност на подхода към невронните мрежи от гледна точка на хипотезата за «непрекъснатост на средата», активна,  дисипативна и намираща се в неравновесно състояние.   (Определенията и класификацията на атракторите, бифуркациите и пр. понятия в синергетиката са дадени, напр, в: В. С. Афраймович [133],  А. Ю. Лоскутов и А. С. Михайлов [134]).

В предговора към посочената работа на А. Баблоянц [132. С. 8], И. Пригожин споменава: «А. Баблоянц показва, че електрическата активност на мозъка по време на дълбок сън, регистрирана посредством енцефалограма, може да се моделира с помощта на «фрактален атрактор». Това е много важен факт, тъй като доказва, че главният мозък може да бъде разглеждан като система с вътрешна сложност и непредсказуемост на поведението». Според нас, това просто задължава изследователите да се абстрахират от невронно-клетъчното ниво и прави единствено възможен само синергетичния подход към задачите, свързани с «прехвърлянето» на съзнанието.

Вече в своята работа [135], И. Пригожин отново се позовава на резултатите в [136 – 138] на А. Баблоянц, направо твърдейки, че «във фазата на дълбокия сън, в активността на главния мозък се установява наличие на детерминистичен хаос с фрактален атрактор в петизмерното пространство (пет независими променливи). От друга страна, в състояние на бодърстване не се идентифицира наличие на крайномерен атрактор.   От гледна точка на електрическата активност, имаме работа с истинска случайност. И в това няма нищо чудно. Когато мозъкът влиза във взаимодействие с външната среда, церебралната активност надали може да съответства на динамично самогенерираща се система. И накрая, при епилептични припадъци, ЕЕГ показва появата на фрактален атрактор с малка размерност (втора размерност). Епилепсията по никакъв начин не води до хаотични ЕЕГ. Нещо повече, ЕЕГ на болните от епилепсия са прекалено стандартни. В определен смисъл, «умственият ред» е патологичен, или, както е писал навремето френския поет Пол Валери, «мозъкът е самата нестабилност». Разбира се, подобна неустойчивост на главния мозък съвсем не е случайна — тя следва от онази роля, която биологичната еволюция отрежда на централната нервна система на човека — на нашия най-чувствителен «интерфейс», свързващ ни със света».

Синергетичният подход към всичко живо се разглежда също при А. И. Зотин в [139], както и в сборника  «Современные проблемы биокинетики» [140] .

 

 

  • 5.3. Кодиране в невронната мрежа.

Разбира се, ключовият момент в нашия проект е овладяването на неврошифъра на самото мислене, посредством кодиране и декодиране на информацията от мозъка, разкриването на загадката, каквато е паметта.  Според «интервално-селективната концепция» на Г. А. Вартанян и А. А. Пирогов [141], основният информационен елемент, «единица», на неврокода е «времевия междуимпулсен интервал (МИИ) на активността на електрогенната мембрана на неврона». Той кодира всичко, в това число частотния код (като пределен случай на интервален код, когато всички интервали в интервалната активност на неврона кодират една и съща информация) и пространствения код «номер на канала» по Е. Н. Соколов (като вариант за кодиране посредством «маркираща линия», основаващ се на предположението, че се запазва както специфичността на възбуждането на елементите, съставляващи «линията», така и отношението сигнал-отговор, т. е. обособения характер на външното въздействие).

При тази трактовка на кодирането, авторите [141] разглеждат процеса на декодиране като процес на трансформиране на времевия код в пространствено-функционална връзка между две нервни клетки или в динамична «маркираща линия» (линия, маркирана с патерн). С други думи, процесът на декодиране може да представлява процес на трансформиране на времевия код в система от функционални връзки на неврони (динамични «маркиращи линии»). Обратно, процесът на кодиране ще изглежда като процес на трансформиране на системата от функционални връзки на невроните във времеви код от последователност на импулси.

Особено забележително е това, че авторите [141], чрез своите експерименти разкриват механизмите за управление на паметта, на процесите на записване и четене на информацията, които се осигуряват от мотивационно-емоциогенните системи на мозъка и работят на основата на парадигмата «потребност – удовлетворяване на потребността», по-просто казано – на принципа на подхранване с помощта на такива неврохимични фактори, като природните пептиди.

  • 5.4. Моделиране на единичен неврон.

Моделирането на единичен неврон има дълга и почтена история и затова няма да се спираме подробно на това. Ще напомним, че в момента съществуват и се разработват активно електротонични модели, описващи коректно провеждането на нервния импулс по аксона, подобно на солитонната вълна в електрическия кабел [142], които развиват модела на Ходжкин-Хъксли [Ходжкин, Катц, 1949]; Катц [143]. Авторите (М. Б. Беркенблит, Е. Г. Глаголева, [142]) прокарват «геометричната» концепция, която последователно свежда неврофизиологията към електрохимията, а от нея – към геометрията на параметрите, моделиращи невронната тъкан на електронните схеми.  Те разглеждат модели на синцитиума в равнина и в обем. Известни са ни и някои съвременни публикации, напр., Н. А. Береговой [144]; «Нейрокомпьютер как основа мыслящих ЭВМ» [145]; В. Г. Редко [146]; И. М. Цетлин [147], съобщенията на НКП-97 [148 – 151] и дори софтуерната реализация за персонални компютри «Нейроимитатор» [152].

И така, съществува солидна теоретична база на ниво невронен елемент.

В развитието й ние (Я. И. Корчмарюк, [153]) предлагаме да се вземат под внимание освен надлъжните съпротивления на аксоплазмата R, напречните проводимости G и обемите С на мембраната, още и надлъжната собствена индуктивност L. Ние получихме приблизителни предварителни разчети (вж. прим. към [153]), според които собствената резонансна честота на нервите се оказва от порядъка на 1013 ¾ 1015 Хц. Тогава можем да се опитаме да превърнем нерва в излъчваща на резонансна честота антена и, моделирайки частотно междуимпулсния интервал (МИИ), носещ свръхвисокочестотния сигнал (СВЧ), неинвазивно да свалим информацията за невронните процеси.

  1. 5.5. Вътреневронна молекулярна памет.

Непременно трябва да се спомене за оригиналните изследвания на доктора на биол. науки, Е. А. Либерман ([154]; със списък от работи на автора от 1965 г.). В резултат на дългогодишни (от 1955 г.) практически изследвания и теоретични търсения, той създава концепцията за «вътреневронната паралелно-последователна стохастична молекулярна изчислителна машина» (МИМ). Ще си позволим подробно да цитираме направените от Е. А. Либерман в посочената работа [154] изводи:

«Живите системи са истински управляващи системи, чието бъдеще зависи не само от миналото, но и от вземаните от живата система решения» [154. С. 8]. «Кодовете се създават не от невронната мрежа, а от вътреневронни компютри» [154. С. 10]. «Кодираните съобщения се предават към нервната система чрез еднакви електрически импулси. Смисълът на едно такова съобщение е кодиран не само от интервалите между импулсите, но и от онова химическо вещество (медиатор), което се отделя от окончанието на нервното влакно в момента на постъпване на нервния импулс» [154. С. 14]. «Калцият изпраща сигнал навътре в клетката. Йоните на калция взаимодействат вътре в клетката със специални белтъци [154. С. 17]. «Така, рецепторът изпраща сигнал навътре в клетката, където той се обработва и съпоставя с други сигнали, а клетката управлява отвътре пропускливостта на мембраната» [154. С. 19]. «Известно е, че само 10% от ДНК на човека има някакво отношение към текста на белтъците. Аз мисля, че това са записи на молекулярни програми за молекулярна изчислителна машина. В програмите са кодирани не аминокиселините, а белтъците, в това число онези, които участват в работата на самата МИМ – белтъците, преобразуващи молекулярния текст» [154. С. 20]. «Изказва се хипотеза, че клетъчната мембрана съдържа такъв «компютър», при това, в качеството на тригери работят вериги, пренасящи през мембраната електрони, аденозин трифосфата́зите, които са протони или йонни помпи и управляемите йонни канали» [154. С. 21].

«В клетката има молекулярна памет, както дългосрочна (ДНК), так и оперативна (РНК).  Как да се създаде адрес за една молекула? Адресите на молекулите, които са част от молекулярните думи и молекулярните оператори, преобразуващи тези думи, са едни от най-важните отличителни свойства на МИМ » [154. С. 23]. «Молекулите-думи се преработват от молекулярните оператори с подходящ адрес. Молекулите-думи се слепват със съответните молекулярни оператори в резултат на взаимодействието на комплементарните части на молекулите в процеса на брауновото движение» [154. С. 25].

Енергийната «цена на действието» (по смисъла на формулата на Планк DE•Dt) на МИМ за операция е от порядъка на 1 kT, ~ 1013 h. Молекулярните оператори могат да търсят молекулярни думи, използвайки топлинно движение и без загуба на свободна енергия» (С. 26). «В клетките вече са открити адресните ензими. Генът е записана с молекулярни букви програма за МИМ » [154. С. 29]. «Молекулярните изчислителни машини на невроните участват в работата на мозъка. Мозъкът е организиран от мислещи същества, които обменят помежду си сигнали (нервни импулси) и книги (молекули-думи). Съзнанието е локализирано в конкретно време в една нервна клетка или в клетки, които са свързани тясно една с друга и при този контакт е разрешен обмена на молекули-думи. Феноменът на човека се изразява в това, че невроните са способни да превръщат думите от обикновения език на хората в думи-молекули на РНК или дори на ДНК » [154. С. 30].

За вход в МИМ служи най-кратката еднобуквена молекулярна дума – цикличната РНК и това е удивителния цАМФ (цикличен аденозин монофосфат)» [154. C. 33]. «Влиянието на цАМФ върху пропускливостта на мембраната на неврона зависи не само от потенциала и времето, но и от състоянието на вътреневронната управляваща система» [154. C. 37]. «Вътреневронната система, управлявана от цАМФ увеличава пропускливостта на външната мембрана най-вече за натриевите йони. Заедно с това, намалява пропускливостта на калиевите йони, което създава генераторен потенциал, предизвикващ в аксона код от нервни импулси – решението на задачата, поставена пред неврона» [154. C. 43].

«Защо цАМФ, а не калцият, който в самата нервна клетка предава сигнала навътре към нервните окончания и стимулира отделянето на медиатора? За разлика от секреторните клетки (отделящи белтъци), от нервните окончания (отделящи медиатора) и от мускулните влакна (произвеждащи движение), тук в тялото на неврона се генерира информация – продуцират се кодове на нервните импулси. Това е изхода на МИМ на неврона. Всеки нервен импулс предизвиква постъпване на калций в неврона в момента на генериране на потенциал на действие и именно затова, той не може да служи като входен сигнал (за да не възникне паразитна обратна връзка между входа и изхода). Не е изключено, навлизането на калция да служи за контрол (както слуха контролира речта)» [154. C. 45].

«Нервната клетка отговаря по-бързо на инжекция с цАМФ, отколкото на механизма на обикновената дифузия. Бързият отговор вероятно е опосредстван не от активирането на протеин киназата и от фосфорилирането на мембранните белтъци, а от механичен сигнал» [154. C. 47]. «За този механичен сигнал отговаря вътреневронна структура – цитоскелетът. Ние предположихме, че свързването на инжектирания цАМФ с регулаторната субединица протеин киназа, която се свързва с асоциирания с микротубулите белтък МАП2, предизвиква механичен сигнал, който се разпространява към мембраната със скорост, близка до тази на звука. С една дума, това не е просто химия, а е и акустика » [154. C. 48 – 49].

«Генераторът на звука е разположен върху микротубулата. Ние допускаме, че генераторът използва топлинна енергия, получавана от всевъзможни биохимични реакции, протичащи в цитоплазмата близо до микротубулата. Кристалната структура на микротубулите напомня на кристала в обикновения лазер, а високочестотния звук (топлинните колебания на метаболитните реакции от порядъка на 1010 Хц) – на лампата за напомпване на този лазер» [154. C. 51]. «В резултат на това взаимодействие между цАМФ и микротубулите, механичният сигнал се предава по цитоскелета и това предизвиква отварянето на натриевите и затварянето на калиевите канали. Това би трябвало да се случва след вътреневронна обработка на синаптичните сигнали посредством информацията, кодирана в ДНК.

Вътреневронната преработка вероятно се случва в системата на молекулярните квантови холографски компютри, които се събират вътре в неврона по програма, записана в ДНК и се използват за бързо решаване на физически задачи» [154. C. 52]. «Преработването на тази програма позволява да се създават текстове на различни минорни белтъци. Щом решението на квантовия компютър е в състояние да променя ДНК, това вече е истинска управляваща система – система с чисто вътрешна гледна точка» [154. C. 48]. «Но, ако е вярна хипотезата за това, че управляващата система на живата клетка е пределен молекулярен квантов регулатор, в който цената на една отделно взета операция се приближава до h, тогава не би било възможно да се проследят отвън всички операции, случващи се вътре в клетката, защото измерването променя състоянието на квантовата система» [154. C. 55]. «Все пак, вътрешната гледна точка на квантовите компютри може да бъде проверена с въздействие, което да е толкова слабо, че да не я променя.

Синаптичните връзки между невроните са изключително многобройни, разнообразни и случайни; те се променят всяка седмица и непрекъснато през целия живот. Образувайки върху тялото на невроните най-различни случайни изображения, случайните връзки вътре в нервните центрове могат да служат за кодове на различни задачи. Задачата на отделно взетия неврон може да се изразява в разпознаване на образа, кодиран в МИМ на този неврон и пресъздаден под формата на подходяща «хиперзвукова холограма». Такава холографска решетка може да се появява в неврона посредством синтезиране на специфични белтъци. Най-важните данни за тези белтъци се съдържат в генома на клетката. В процеса на обучение могат да възникват нови комбинации от елементи на генома на същия принцип, по който се случва образуването на антителата» [154. C. 56].

«Новата наука дава на човека надежда за неговото лично безсмъртие. Аз съм убеден, че тя ще може да реши моралните проблеми. Човечеството има за цел и се надява да създаде такава наука» [154. C. 58].

 

Ако изказаните от авторите (Г. Р. Иваницки и А. Баблоянц, Г. А. Вартанян, Е. Н. Соколов, Е. А. Либерман и др.) концепции за неврокодиране: в неокортекса като цяло – с атракторите и играта на автовълните (синергетична ИМ); в невромрежата – с «междуимпулсните интервали» (електрохимична ИМ); в мембраната – с цАМФ и структурата от проводящи йонни канали (течнокристална липидно-белтъчна ИМ); в тялото на невроклетката – с хиперзвуковата активност на микротубулите на цитоскелета (акусто-холографска молекулярна ИМ); в ядрото на невроклетката – с конформационно-молекулярната структура на генома (квантова «пределна» ИМ), се окажат единствено верни и обективни, тогава формулираната от нас сега концепция за «проникващо съгласувано синхронизирано кодиране» вече може да премине в научно-техническата плоскост на сетлеретиката.

 

¨6. Как да става «прехвърлянето»?

 

  • 6.1. Имплантирани в мозъка микросхеми.

«В първия случай, в компютъра се въвежда само хода на мисленето на индивида или неговото отношение към определени събития или факти. Във втория, той предава своето самосъзнание изцяло, а това означава, че предава самия себе си – с емоциите, чувствата и всичко останало, без разбира се, телесната си обвивка и така прави себе си на практика безсмъртен.»

Г. Максимович. Беседи с академик В.М.Глушков [155].

Най-сетне, от едно кратко съобщение в научно-популярно издание [156], основано на публикация в американското списание «Тайм», разбираме за това, че вече има реално финансиране на проект, подобен на «прехвърлянето». В публикацията се казва, че публично изявление по тази тема прави през юли 1996,  Крис Уинтър, ръководител на проект в рамките на изследователска програма, наречена «Изкуствен живот» на телефонната компания «British Telecom».  Предполага се да бъдат разработени специални микрочипове за имплантиране в сензорните канали (оптични, звукови, обонятелни) на човека-носител, които ще фиксират, дигитализират и запомнят получаваната от него сензорна информация в неговата лична банка/база данни на външен стационарен компютър. Фирмата «British Telecom» [156], отделя за тези проучвания около 50 млн. долара.

В областта на медицината вече се правят отделни опити за създаване на комбинирани киборгизирани системи (невропротези) за лечение на гръбначно-мозъчни травми. Така, в дайджеста на А. Киреев [157] се описват «трите пътя на невротехнологията»: 1) управляване на мускулите на обездвижен крайник – чрез напрягане на нормално функциониращи мускули (например на врата), чрез снемане на възбуждащия постсинаптичен потенциал (ВПСП) от тях и предаване посредством външен миникомпютър 2) имплантиране на чип, който да играе ролята на «мост» в повреден участък от гръбначния мозък 3) регенериране на собствена невротъкан чрез потискане на апоптозата с невропротекторни вещества и стимулиране на растежа на нервни влакна с вещества-невростимулатори. По т.3 А. Киреев [157] посочва работите на:  на Нобеловия лауреат Сусуму Тонегава в Масачузетския технологичен институт (САЩ) от 1997; на Мартин Шваб и Лиза Шнел (1994 г.) от Цюрихския Институт за изследване на главния мозък; на Ларс Олсон от Стокхолмския Karolinska Institut; д-р Ханс-Юрген Гернер от Хайделбергския университет (Германия).

Ние обаче смятаме, че подобен род «имплантиране» е грубо и недостатъчно за заявения проект – нещо като полумярка.

 

 

 

  • 6.2. «Шпионин с радиопредавател» в мембраната на тялото на неврона.

Ще отбележим, че за решаването на поставената задача в ТРИЗ на Г. С. Альтшулер [158] се предлагат стандарти «за откриване, измерване и изменение», решаващи това противоречие чрез въвеждане в управлявания обект на микроскопични добавки, които показват регистриран отговор на налаганото отвън «поле»;  или, ако въвеждането на такива добавки е невъзможно – чрез използване на резонансните свойства на обекта и външната среда. Ние смятаме, че такива «управляеми добавки» (изкуствени мембрани) трябва да се въвеждат в естествените мембрани на телата на нервните клетки.

«Квантовата неопределеност» на геномната ИМ и ЕЕГ-хаосът на невромрежата са твърде сложни за разбиране и мониторинг в реално време. Наистина, последните сензационни съобщения за експерименталната независима проверка на явлението квантова телепортация на две групи изследователи (Антон Цайлингер във Виена [159] и Франческо де Мартини в Рим [изпратена във «Physical Review Letters»]), предсказано преди четири години в работата на Чарлз Бенет и съавтори [160] и използването й за предаване на информация (дайджест от [161], с позоваване на «Nature» от 11 декември 1997 г.), дават надежда, че ще може да се «препише» информацията от най-дълбочинния, «квантов» (по Е. А. Либерман [154] ) пласт информационна дейност на нервните клетки.

Би било съблазнително да се използва традиционния механизъм за репликация на ДНК за «копиране на молекулярната (по Е. А. Либерман, [154]) индивидуална памет». За транспортирането на генетична информация могат да се използват специално конструирани чрез генно инженерство вируси. Още повече, че учени от Института за биомедицински изследвания в Уайтхед и сътрудници от Женската болница в Бостън най-сетне успяха да получат малък кристал – «ключ» от белтъчен фрагмент, с помощта на който вирус (в конкретния случай на левкемия, засягаща мишките) избира «подходяща» клетка, разпознава рецепторите й и прониква в нея. След изследване с рентгенови лъчи, учените откриват структурата на това вещество. (Вж. дайджеста в [162], с позоваване на «Science»).

Ние предполагаме, че допълнителни носители на «кода за паметта на личността» в тялото на невроклетката са висшите структури на ДНК и белтъците – третичната и четвъртичната; при репликацията (прогарянето) те се загубват – не случайно нервните клетки на мозъка не се делят през целия живот на организма, а личната памет на индивида, както знаем, не се предава по наследство. Висшите структури, в които се навиват ДНК на току-що разполовили се клетки, очевидно са стандартни и са подобни на «форматирането на пътечките» по повърхността на чиста дискета, което прави компютъра.

Надежда дават успешните опити на компютърната разшифровка на висшите конформационни структури. Така, в дайджестите [163,164], се съобщава следното: С позоваване на «Science», се цитира работата на биолога Стивън Мейо и химика Бейзил Дохят от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, които успяват да изградят изкуствен белтък. Новият белтък в известна степен прилича на късия природен протеин от типа «цинков пръст». За целта авторите са написали компютърна програма, която обработва известните триизмерни структури на аминокиселините, установява и отстранява техните «неработещи» последователности, «монтира» триизмерната структура на белтъка от последователност от аминокиселини. След това, посредством ЯМР, те проверяват формата на синтезирания белтък и се оказва, че тя съвпада с техните предвиждания.

Учени от Пенсилванския университет и от Университета Браун (САЩ) успяват да получат триизмерна структура на две родствени вещества – белтъци на терпин синтаза и на пенталинин синтаза. Използвайки компютърни модели, учените установяват разположението на важни структурни части от белтъците и описват тяхното «навиване».

Тогава, най-скорошната задача е разшифроването на шифъра, преобразуващ кодирането посредством «междуимпулсни интервали» в цАМФ-активност (вход), и обратния шифър (изход). (Това, че подобно управление е технически реално, се доказва от експериментите на Е. А. Либерман, който създава компютърен биологичен комплекс за отделните неврони, за да провери доказателствата за собствената си теория.)

Тогава как може с технически средства да се създаде извън електрогенните мембрани на невроните плътна «виртуална обвивка-двойник», способна непрекъснато и без изкривявания да регистрира тяхната електрическа активност и да я стимулира изкуствено по химично-пептиден начин? Или пък на вътрешната повърхност на мембраната, регистрирайки акустичната хиперзвукова активност на цитоскелета? Може би си заслужава да се «сваля» информацията и от вътрешната и от външната страна – тогава нашият «шпионин» трябва да се вгражда вътре в мембраната, или самата мембрана между двата му слоя? Може би това ще бъде  система от изкуствени йонни канали (които, както се знае, «пронизват» цялата мембрана)?

 

  • 6.3. Изкуствени мембрани и «цялостно» присаждане на станалия изкуствен мозък в новото тяло-носител.

Дали пък не си заслужава постепенно всички естествени невромембрани да бъдат подменяни с изкуствени? За първи път работата по моделиране на изкуствена мембрана, която да е функционално равна на естествената и да може да се обучава, докато организма на човека е жив, се описва в: Л. Д. Бергельсон [165]. (Популярно за клетъчните мембрани и процесите в тях вж., напр., в: А. А. Лев [166];  В. А. Твердиславов и др. [167]; в сборника «Молекулярные механизмы клеточного гомеостаза» [168]; М. Б. Беркенблит и Е. Г. Глаголева [169] и др.).

Тогава отпада нуждата и от разшифроването на кода (ще се научи!), както и от свръхточното дублиране и извеждане на информацията извън пределите на мозъка, но рискът от загиване на една такава биосистема в резултат на случайни външни причини си остава равен на днешния. «Прехвърлянето» в този случай ще се изразява в еднократно директно трансплантиране на мозъка, който към края на живота на организма ще бъде съставен изцяло от изкуствени електрогенни мембрани на невротъканта, в биоклонинга (с включване към младия мозък на биоклонинг с «чиста» памет), или в киборга (с включване към мрежа киборгизирани ЕИМ – носител на «Планетарното Свръхсъзнание»)?  Това вече е задание за бъдещата наука сетлеретика.

  • 6.4. Томография.

 

«Известно е, че вече много учени сериозно обсъждат проблема за предаване на информацията към машина с помощта на ... биотокове. Когато този проблем бъде решен, за човека ще е напълно достатъчно да сложи на главата си специален шлем, които ще улавя токовите импулси, излъчвани от мозъка в процеса на неговата дейност и тези импулси автоматично ще се разшифроват, превеждат на машинен език и вкарват в компютър... Точно по този начин може да се постигне пълна симбиоза между човек и машина, да се получи пълна съвместимост между работата на мозъка и компютъра.»

Г. Максимович. Беседи с академик В.М.Глушков [170].

За свалянето на информация направо от работещия главен мозък могат да се използват както инвазивни, така и неинвазивни методи.

Направата на отделен микроелектрод, който да регистрира активността и неговото имплантиране е общоизвестен и лесно приложим процес от времето след края на войната. Но имплантирането на електроди в тъканта на мозъка обикновено предизвиква увреждания и нарушава нормалното му функциониране (А.Д. Ноздрачев, и др. [171]). Още повече, че в рамките на заявената тематика, би следвало електродът да се вкарва във всяка една от милиардите нервни клетки, а това е технически неосъществимо.

По тази причина, понастоящем се смята за перспективно томография, например, позитронно-емисионна томография (ПЕТ).

В дайджеста [172], с позоваване на списание «Lancet», доктор Тошиаки Ири с колеги от Националния институт за радиобиологични науки (Япония) оповестяват, че посредством сканиране на мозъка с позитронно-емиссионна томография вече могат да откриват болестта на Алцхаймер. Те са успели да я визуализират, въвеждайки безопасен радиоактивен маркер в ензима ацетилхолинестераза, взаимодействащ с медиатора ацетилхолин, управляващ процесите на запомняне.

Другият начин за позитронно-емиссионно томографиране на амилоидните отлагания, които са основен признак за  болестта на Алцхаймер е изложен в дайджеста [173], с позоваване на съобщение, направено в «Journal of Clinical Investigation» от Уилям Парджридж и колеги от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (САЩ). Те заобикалят хематоенцефалната бариера при проникването на лекарствата в мозъка, въвеждайки амилоид, маркиран с радиоактивен изотоп в антитялото, транспортиращо инсулина.

В дайджеста [174], с позоваване на «Science News», е оповестена кратка информация за резултатите от по-нататъшното използване на томографите (ЯМР) за проучване на мозъчните механизми. Изследвания на Сюзън М.Кортни и Лесли Г.Уиндлър, направени с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) показват, че лобните отдели на мозъка могат да различават думи, да разпознават лица и да се ориентират на непознато място.

А Джон Д.Е. Габриели от Станфордския университет успява дори да установи, къде точно са разположени тези центрове. Така например, с решаването на пространствени задачи се занимава предимно дясната горна част на предната област на мозъчната кора.

Патриция Голдман-Ракик от Йейлския университет, въз основа на изследвания правени с ЯМР смята, че работата на оперативната кратковременна памет силно зависи от концентрацията на невромедиатора допамин и от активността на неговите рецептори.

Чрез пряко наблюдение посредством позитронно-емисионно томографиране, изследователи от Лондонския институт по неврология (с ръководител на изследването Елинор Магуайър, посочва дайджестът [175], позовавайки се на «Journal of Neurosciences»), определят, че за пространствената ориентация, както при животните и птиците, така и при човека, отговаря хипокампуса.

Агенция «Eurekalert» (дайджест от [176]) съобщава, че в Мичиганския медицински център е разработена нова технология за PET (позитронно-емиссионна томография), позволяваща чрез въвеждане на маркер с радиоактивна глюкоза да се откриват бързо ракови клетки. Като цяло, докторът по медицина и директор на центъра за PET на Мичиганския университет Ричард Уол смята за най-добра за медицината позитронно-електронната томография (PET).

Освен това, разделителната способност на томографите постоянно се увеличава. Така, в дайджеста [177], с позоваване на «Journal of Neurosciences», се съобщава за усъвършенстването от учени от Института по психиатрия Макс Планк (Германия) и Института за естествени науки Хаим Вайцман (под рък. на проф. от невробиологическия департамент на института, Амиран Гринвалд, Израел), на магнитно-резонансното устройство F-MRI, използвано за сканиране на мозъка. Те успяват да увеличат разделителната способност на уреда от 1 мм2 до 0.05 мм2, което позволява да се наблюдава електрическата активност на нервните клетки на зрителния център. Те установяват, че в момента на «включването» в работа на зрителния център, неговите неврони образуват строги геометрични фигури; така например, по време на работа групите клетки, отговарящи за разстоянието формират две успоредни колони. (За контакт се посочва адрес в Интернет: [178]).

 

  • 6.5. «Искрата» по «бикфордовия фитил».

«Единствено самоорганизиращите се компютри ще могат да станат наистина умни. Когато те ще успяват да натрупват сами необходимите им знания, да се учат сами от собствения си опит и от опита на други машини, те ще станат наистина електронен мозък и вече без кавички.»

Г. Максимович. Беседи с академик В. М. Глушков [179].

Дори и да можем буквално «едно към едно» да регистрираме цялата активност на мозъка-донор и посредством химично пептидно въздействие да записваме получената информация в паметта на мозъка-реципиент, няма гаранция, че смисълът на информацията ще бъде предаден точно. Това е така, защото «рожденната» невроструктура  на мозъка-реципиент, дори да е клониран от донора, може да се различава съществено от структурата на мозъка-донор. Както се вижда, няма как да минем без обобщаване на информацията, без филтриране на сигнала от шума и без отделяне на съществените инвариантни характеристики. Т.е., не можем да минем без разшифроването на синтаксиса, семантиката и прагматиката на неврокода.

Тогава кое е нещото, което днес може да претендира за ролята на тези инварианти?

Ако се направи извод, че «мозъкът» на неврокибернетичния «посредник за прехвърлянето» трябва да е самоорганизираща се среда, то принципът за «прехвърлянето» трябва да е предаването на макропараметрите на диференциалните уравнения, описващи динамичната активност на мозъка на «заселника». В ситуация, когато имаме пред себе си съзнание, ние принципно няма да можем да презапишем информацията «байт по байт», както правим с магнитните носители в съвременната компютърна техника. Това е така, защото асоциативните принципи  на записване на «базата знания» се различават от адресните принципи на записване на «базата данни».

Но можем да се опитаме да пресъздадем точно информационно копие в една самоорганизираща се среда, като й зададем инвариантите на параметрите на средата и развитието и й дадем възможност да се развива сама в задаваната от нас посока. Движение в тази посока, според нас, би било обобщаването на понятията обикновен и странен атрактор, посредством избор на «подходящо» преобразуване на фазовото пространство (например, в смисъл на «дробно интегро-диференциране» и «нестандартен анализ»), отчитайки неговите фрактални закономерности (Я. И. Корчмарюк и Н. М. Галиярова, [180]).

Този процес би могъл да се онагледи с «пламъчето по бикфордовия фитил, което се прехвърля към друг фитил». (Аналогията с горенето се позовава коректно на автовълновите свойства на «активната среда», описана, например, в: Г. Р. Иваницкий и др., [181]; Г. Р. Иваницки, [182]; В. А. Давидов, [183]; Б. А. Маломед, [184]).

Всичко, което трябва да се осигури (в тази аналогия) е, да се подбере материала за «новата» активна среда със същата скорост на взаимодействие, каквато има «старата» и да се осигурят същите начални и гранични условия.  Може да се предположи, че и в случая, когато имаме реален мозък, при цялата несъизмеримост на неговата сложност, «прехвърлянето» може да става чрез взаимодействие — «играта» на автовълновите колебания, пораждани от разгъването във времето и пространството на невросредата на обикновените и странните атрактори («мисли»).  (В този смисъл, може да се приеме съвсем буквално казаното в древността, че: «Учениците не са съдове, които да бъдат пълнени, а факли, които трябва да се запалят!»)

А може ли да се създаде изкуствено адекватна невросреда за възбуждане на атрактор в нея? Адекватността на синергетичния подход към невросредата се разглежда още в: А. А. Веденов, и др., [185]; Е. М. Ижикевич, Г. Г. Малинецкий, [186].

В доклада на А. Н. Покровски [187], авторът разглежда «прост модел на еднородна невронна мрежа, съставена от два типа неврони (възбуждащи и потискащи), свързани с отрицателната обратна връзка. Уравненията за мрежата са усреднени и линеаризирани».  Системата от диференциални уравнения, посочени от автора и решаването й показват, че в изкуствените неврони наистина има моделиран атрактор.

Невромоделът на С. П. Романов [188], по твърдение на самия автор, е подобен на невроструктурата на малкия мозък и позволява «на изхода да се формира изпреварваща стойност на влизащия сигнал».

Ние не сме сами в концепцията за изграждане на изкуствена мрежа на «невропосредник», използвайки системен макроподход, чрез който да зададем отвън набор от параметри, по които тази среда трябва да се самоорганизира. Така, В. Т. Шуваев и С. В. Сурма в доклада [189], направо предлагат в рамките на изкуствена протосреда «да се отгледа нервна мрежа», чиито функции да се привеждат към функциите на изследвания обект. Според авторите на доклада [189], «ние определяме само критериите, на които да отговарят избраните действия. Правилният избор на критериите и действията ще определи съвпадането на функциите на изкуствената мрежа и изучаваната естествена система. Въвежданите критерии трябва да се базират на основни фундаментални закони, каквито са например енергийните, времевите и т.н., което ще даде възможност да се постигне структурно съответствие между естествените и изкуствените системи при съвпадане на функциите на всички нива». На нас ни импонира това, че авторите направо определят това моделиране, като «копиране на изследвания обект, но не чрез анализ на отделните му функции, представянето им като модел и обобщаването до ниво структура, а чрез изграждане на такава структура в изкуствена среда».

Тогава на каква логика трябва да се подчиняват функционалните процеси в случайната среда, каквато е царството на атракторите? Такъв подход към построяването на подобна асоциативна логика предлага А. Н. Радченко в доклада [190].

За особеностите на времевóто и пространственото кодиране в естествена и изкуствена невросреда, в своите доклади разказват Е. А. Бурих [191] и С. М. Герасюта и А.Н. Порошин [192].

 


¨7. Заключение. Трябва да се създаде нова интердисциплинарна наука — сетлеретика.

«Както виждате, започнахме с творческото безсмъртие, а ще завършим с цялостното интелектуално безсмъртие в недрата на компютъра. Колко от това е реално, а колко не – ще каже само бъдещето. Все пак, много от казаното дотук е изградено на хипотези, които все още не са доказани. Но тези хипотези са изказани от най-големите учени и не бива да се отказваме от тях».

Г. Максимович. Беседи с академик В.М.Глушков [193].

Ако тенденциите в развитието на синергетиката, кибернетиката, невронауките, мрежовата, компютърната и биотехнологията се запазят на днешните нива, мечтите на Теяр дьо Шарден, хипотезите на В. И. Вернадски, Н. М. Амосов, П. К. Анохин, В. М. Глушков,  Е. М. Кусул, Е. А. Либерман, А. Болонкин, В. И. Бодякин, братя Н. Латипови, М. Мор, и др., ще могат да станат реалност.

Редовното «прехвърляне» на личността и съзнанието на човека от застаряващи тела в млади биоклонинги посредством изкуствено създаден неврокибернетичен «мозък-носител» и чрез пожизнена симбиоза и паралелна работа на системата от старо тяло-оригинал, младо тяло-приемник и изкуствен неврокомпютърен канал за връзка, ще позволи да се постигне практическо безсмъртие.

Обединяването на отделни творчески безсмъртни съзнания на човечеството в мрежово «Планетарно Свръхсъзнание», правейки личността равна на човечеството и сътворявайки за всеки едно неповторимо виртуално «щастливо място», ще превърне в реалност вековната мечта за едно справедливо общество и ще разкрие хоризонтите за космическото междупланетарно общуване.

Първоначално изцяло автоматизираните заводи, а по-късно и нанотехнологичното създаване на всичко необходимо от атоми и молекули посредством «силата на мисълта» на «Планетарното Свръхсъзнание», ще осигурят материално-техническата база за живот и развитие.

Ние смятаме тези до неотдавна фантастични идеи за реално осъществими през XXI век, а защо не и докато хората от нашето поколение са още живи. С тази благородна мисия би могла да се заеме новата интердисциплинарна наука за «прехвърлянето» на личността от един мозък към друг, наречена сетлеретика.

 

P.S.: Както разбрахме от публикация в дайджеста [194], «Световната компютърна общност» (Вашингтон, САЩ) е присъдила «на основателя на руската кибернетика, академик Виктор Михайлович Глушков, наградата «Пионери на компютърната техника». Това високо и почетно звание е почти като да си носител на Нобелова награда. Правилността на теориите на Глушков са потвърдени от самия живот.»

Дали ще се сбъдне неговата прогноза за «кибернетичното безсмъртие»?

(На снимката: академикът на РАН, Виктор Михайлович Глушков.)

 

¨8. Приложение.

Таблица 1. Оценка и прогнози на корпорация «Intel» за основните характеристики на микропроцесорите «Intel» [Ю Альберт, 1997].

 

Показател

Прогнози за 1996 г, направени през 1989 г.

1996 г. реално състояние

Прогнози за 2000 г, направени през 1989 г.

Прогнози за 2000 г, направени през 1996 г.

Прогнози за 2006 г, направени през 1996 г.

Брой транзистори n, млн. бр.

8

6

50

40

350

Размер на кристала

800 mil

700 mil

1.2”

1.1”

1.7”

Дебелина на линията, m

0.35

0.35

0.2

0.2

0.1

Производи-телност,

n*w, бит/с

8*106 транз. * 150*106 Хц = 1.2*1015

6*106 транз. * 200*106 Хц = 1.2*1015

50*106 транз * 250*106 Хц = 1.25*1016

40*106 транз * 900*106 Хц = 3.6*1016

350*106 транз * 4000*106 Хц = 1.4*1018

MIPS

100

400

700

2400

20000

iSPEC95

2.5.

10

17.5.

60

500

Тактова честота,

w, MHz

150

200

250

900

4000

Пазар за процесори млн.бр./год.

 

72

 

130

 

Таблица 2. Закон на Мур [Ю. Албърт, 1997].


¨9. Литература.

  1. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 186 – 195., с. 192.
  2. Куссуль Э. М. «Переселенцы». //«Химия и Жизнь», 1986, № 2. С. 56 – 60.
  3. Кузнецов Г. Я – памятник себе... //«Компьютера», 1996, 9 сентября, № 35 (162). С. 2.
  4. Кузнецов Г. Цель жизни. //«Компьютера», 1996, 9 сентября, № 35 (162). С. 16 – 20.
  5. Мор М. Принципы экстропизма. Версия 2.5 (июль 1993) //«Компьютера», 1996, 9 сентября, № 35 (162). С. 22 – 24.
  6. См., например, http://www.extropy.com/faq/upload.html.
  7. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 186 – 195., с. 187.
  8. Болонкин А. Если не мы, то наши дети будут последним поколением людей. //«Литературная Газета», 1995, 11 октября, № 41. С. 12.
  9. Болонкин А. Добро пожаловать в бессмертие. //«Техника-молодежи», 1997, № 10. С. 14 – 15.
  10. Симонов В. «Господа, пришел мой черед стать хозяином» (Такую фразу опасается услышать от робота британский кибернетик, профессор Кевин Уорвик, из Ридингского университета) //«Литературная Газета», 1995, 11 октября, № 41. С. 12.
  11. Мороз О. Не пора ли кувалдой трахнуть по компьютеру? //«Литературная Газета», 1995, 22 ноября, № 47. С. 12.
  12. Валентинов А. Приговор к вечной жизни? //«Российская газета», 1998, 31 июля. С. 27.
  13. Куссуль Э. М. «Переселенцы». //«Химия и Жизнь», 1986, № 2. С. 56 – 60.
  14. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 186 – 195.
  15. Корчмарюк Я. И. Анализ некоторых тенденций эволюции взглядов на «инвариантность информации относительно носителя» по литературным источникам. (Тезисы докладов.) //Первая Республиканская электронная научная конференция «Современные проблемы информатизации» СПИ-96 (Международный университет компьютерных технологий, 15 мая  –  15 сентября 1996 г.: Материалы). – Воронеж: МУКТ, издательство ВГПУ, 1996. С. 75.
  16. Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика. (Секционный доклад.) //Международный симпозиум «Стратегия развития России в третьем тысячелетии» МСНЭФВ-97 (Неправительственный экологический фонд им. В. И. Вернадского, 20 – 21 октября 1997 г.: Материалы секции). – Дубна: НЭФ им. В. И. Вернадского, 1997.
  17. Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика. (Обзор литературных источников.) //Третья Республиканская электронная научная конференция «Современные проблемы информатизации» СПИ-98 (Международный университет компьютерных технологий, 15 ноября 1997 г. – 30 апреля 1998 г.: Материалы). – Воронеж: МУКТ, изд-во ВГПУ, 1998. С. 67.
  18. Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика – новая междисциплинарная наука о «переселении» личности. (Секционный доклад.) //Четвертая Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-98 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 18 – 20 февраля 1998 г.: Материалы секции). – Москва: НЦН, 1998.
  19. Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика – новая междисциплинарная наука о «переселении» личности? //Научно-практический семинар «Новые информационные технологии» НИТ-98 (Московский государственный институт электроники и математики, февраль 1998 г.: Материалы). – М: МГИЭИМ,  1998. С. 130 – 149.
  20. Корчмарюк Я. И. Анализ некоторых тенденций эволюции взглядов на «инвариантность информации относительно носителя» по литературным источникам. (Тезисы докладов.) //Первая Республиканская электронная научная конференция «Современные проблемы информатизации» СПИ-96 (Международный университет компьютерных технологий, 15 мая  –  15 сентября 1996 г.: Материалы). – Воронеж: МУКТ, издательство ВГПУ, 1996. С. 75.
  21. Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика. (Обзор литературных источников.) //Третья Республиканская электронная научная конференция «Современные проблемы информатизации» СПИ-98 (Международный университет компьютерных технологий, 15 ноября 1997 г. – 30 апреля 1998 г.: Материалы). – Воронеж: МУКТ, изд-во ВГПУ, 1998. С. 67.
  22. Тростников В. Н. Человек и информация. – М.: Наука, 1970.
  23. Энциклопедия кибернетики. (Ред. В. М. Глушкова.) В 2=х томах. Т. 1. – Киев: ГРУСЭ, 1974.
  24. Жуков Н. И. Философские основы кибернетики. – Минск: Издательство БГУ им. В. И. Ленина, 1976.
  25. Орлов В. А., Филиппов Л. И. Теория информации в упражнениях и задачах. – М.: Высшая школа, 1976.
  26. Березюк Н. Т., Андрущенко А. Г., Мощицкий С. С., и др. Кодирование информации (двоичные коды). – Харьков: Вища Школа, 1978.
  27. Дубровский Д. И. Психические явления и мозг. – М.: Наука, 1971
  28. Дубровский Д. И. Информация. Сознание. Мозг. – М.: Высшая Школа, 1980.
  29. Бауэр Ф. Л., Гооз Г. Информатика. Вводный курс: В 2-х частях. Часть 1. /Пер. с нем. – М.: Мир, 1990.
  30. Иваницкий Г. Р. Нейроинформатика и мозг. – М.: Знание, 1991. C. 25.
  31. Иваницкий Г. Р. Нейроинформатика и мозг. – М.: Знание, 1991. C. 33.
  32. Иваницкий Г. Р. Нейроинформатика и мозг. – М.: Знание, 1991. C. 12.
  33. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 186 – 195., с. 191.
  34. Куссуль Э. М. «Переселенцы». //«Химия и Жизнь», 1986, № 2. С. 56 – 60.
  35. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 109.
  36. Шаповалов В. И. Теоретические принципы, лежащие в основе моделирования простейшей самоорганизующейся системы. //Первая Международная конференция по проблемам самоорганизации и управления в сложных коммуникационных пространствах НООТЕХ-97 (С.-Петербургский институт информатики и автоматизации РАН, 19 – 21 июня 1997 г.: Материалы). – Санкт-Петербург: ИИА РАН, 1997. С. 68.
  37. Кириллова О. В., Письмак Ю. М. О возможных механизмах образования структуры взаимодейстий в моделях самоорганизующейся критичности. //Первая Международная конференция по проблемам самоорганизации и управления в сложных коммуникационных пространствах НООТЕХ-97 (С.-Петербургский институт информатики и автоматизации РАН, 19 – 21 июня 1997 г.: Материалы). – Санкт-Петербург: ИИА РАН, 1997. С. 63.
  38. Альтшуллер Г. С. Творчество, как точная наука. – М.: Советское Радио, 1979. C. 122 – 127.
  39. Альтшуллер Г. С. Творчество, как точная наука. – М.: Советское Радио, 1979. С. 70 – 71.
  40. Саламатов Ю. П. Как стать изобретателем: 50 часов творчества. (Книга для учителя.) – М.: Просвещение, 1990.
  41. Половинкин А. И. Теория проектирования новой техники: закономерности техники и их применения. – М.: Информэлектро, 1991. С. 43 – 47.
  42. Редько В. Г. Эволюционный подход к исследованию естественных и созданию искусственных «биокомпьютеров». //«Нейрокомпьютер», 1994, № 1, 2. – М.: Радио и связь, 1994. С. 38 – 51.
  43. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 37 – 38.
  44. «Компьютер-Пресс», 1996, февраль, № 2. С. 9.
  45. «New York Times», June 26, 1995. P. D5.
  46. «Компьютер-Пресс», 1996, февраль, № 2. С. 34.
  47. Зотов А. Ю. Российский сектор Интернет (Количественные показатели для качественного анализа). (Тезисы докладов.) //Четвертая Международная конференция «Развитие и применение открытых систем» РАПРОС-97 (Совет по автоматизации научных исследований РАН, 27 – 31 октября 1997 г.: Материалы). – Нижний Новгород: МЦ НТИ, 1997. С. 5 – 6.
  48. Шаповалов В. И. Энтропийный мир. – Волгоград: Перемена, 1995. С. 58 – 63.
  49. Вернадский В. И. Биосфера и ноосфера. – М.: Наука, 1989.
  50. Вернадский В. И. Несколько слов о ноосфере. //Научная мысль, как планетное явление. – М.: Наука, 1991.
  51. Урсул А. Д. Путь в ноосферу: Концепция выживания и устойчивого развития цивилизации. – М.: Луч, 1993.
  52. Яншина Ф. Т. Эволюция взглядов В. И. Вернадского на биосферу, и развитие учения о ноосфере. – М.: Наука, 1996.
  53. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 184.
  54. Широков Ф. В. Введение в нейрокомпьютеры. – М.: СП «Коприс & М»., 1996.
  55. Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика. (Секционный доклад.) //Международный симпозиум «Стратегия развития России в третьем тысячелетии» МСНЭФВ-97 (Неправительственный экологический фонд им. В. И. Вернадского, 20 – 21 октября 1997 г.: Материалы секции). – Дубна: НЭФ им. В. И. Вернадского, 1997. (В дальнейшем тема была развита автором в докладе: Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика о новом товаре XXI века – «искусственной психике» (Секционный доклад.) //Международная конференция  «Цивилизованный бизнес, как фактор устойчивого развития России» МК НЭФВ-98 (Неправительственный экологический фонд им. В. И. Вернадского, 27 – 28 октября 1998 г.: Материалы секции). – М.: НЭФ им. В. И. Вернадского, 1998. – Примечание автора к настоящему изданию сборника.)
  56. Бодякин В. И. ЛюМы (Люди-Машины). (Секуионный доклад.) //Четвертый Международный форум по информатизации МФИ-97. Отделение: «Общественное развитие и общественная информация». Секция: «Информация – Система – Фундаментальные науки». (Международная академия информатизации,  22 – 25 ноября 1997 г.: Материалы секции.) – М.: МИФИ, 1997.
  57. Ваннах М. Самый важный инструмент. //«Компьютера», 1996, 9 сентября, № 35 (162). С.14 – 15.
  58. Ваннах М. Спасем душу в компьютере? //«Компьютера», 1996, 9 сентября, № 35 (162), С. 25 – 30.
  59. Блум Ф., Лейзерзон А., Хофстедтер Л. Мозг, разум и поведение. – М.: Мир, 1988.
  60. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 37.
  61. Широков Ф. В. Введение в нейрокомпьютеры. – М.: СП «Коприс & М»., 1996. С. 8.
  62. Mead C. Analog VLSI and neural computations. – Addison-Weesley, 1980, vol. XVI. P. 396.
  63. Ю Альберт. Будущее микропроцессоров творится сегодня. //«Компьютера», 1997, 7 июля, № 27 (204). – М.: Радио и связь, 1997. С. 29. – по материалам http://www.intel.ru/contents/press/index .html.
  64. Прохоров Н. Л., Песелев К. В. Малые ЭВМ. – М.: Высшая школа, 1989. С. 15 – 28.
  65. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 197.
  66. «Аргументы и Факты», 1996, апрель, № 15 (808). С. 16.
  67. Пратусевич Ю. М., Сербиненко М. В., Орбачевская Г. Н. Системный анализ процесса мышления. – М.: Медицина, 1989. С. 41.
  68. Szentagothai J. The «modul-concept» in cerebral cortex: a functional interpretion – Brain Res., 1975, vol. 95. P. 475 – 496.
  69. Eccles J. C. The modular operation of the cerebral neocortex considered as the material basis of mental events. – Neiroscience, 1981, vol. 6, № 10. P.1839 – 1856.
  70. Казаков В. Н., Шевченко Н. И., Пронькин В. Г. Колонки в коре головного мозга (морфофункциональный аспект) //«Успехи физиол. Наук», 1979. Т. 10, № 4. С. 96 – 115.
  71. Эделмен Дж., Маунткастл В. (Edelman G., Mauntcastle V.) Разумный мозг: Кортикальная организация и селекция групп в теории высших функций головного мозга. /Пер. с англ. – М.: Мир, 1981.
  72. Батуев А. С. Нейрофизиология коры головного мозга. Модульный принцип организации. – Л.: Издательствово ЛГУ, 1984.
  73. Пратусевич Ю. М., Сербиненко М. В., Орбачевская Г. Н. Системный анализ процесса мышления. – М.: Медицина, 1989. С. 55.
  74. Хьюбел Д. Глаз, мозг, зрение. – М.: Мир, 1990.
  75. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С.189.
  76. Ценный суррогат. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 2 – 15 августа, № 32 – 33 (430 – 431). С.15.
  77. Скотская фирма. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 16 – 29 августа, № 34 – 35 (432 – 433). С. 15.
  78. Безмозглая этика. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 15 – 21 ноября, № 47 (440). С. 23.
  79. Техника быстрого чтения. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 13 – 19 декабря, № 51 (440). С. 15.
  80. Латыпов Н. Н., Гаврилов Д. А. Проект достижения информационного бессмертия, посредством «виртуальных двойников». (Секционный доклад.) //Третий Международный форум по информатизации МФИ-96, конгресс «Общественное развитие и общественная информация» (Международная академия информатизации, 20 – 23 ноября 1996 г.: Материалы, секция: «Информатизация постперестроечного общественного развития»). – М.: МАИ, 1996. С. 48 – 49.
  81. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 172.
  82. На подходе чипы-сенсоры. (Новости.) //«Компьютера», 1996,  9 декабря, № 48 (175). С. 8.
  83. Нос для компьютеров. (Новости.) //«Компьютера», 1997,  28 апреля, № 17 (194). С. 4.
  84. Электрический пес. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 5 – 18 июля, № 28 – 29 (426 – 427). С. 15.
  85. Измайлов Ч. А., Соколов Е. Н., Черноризов А. М. Психофизиология цветового зрения. – М.: МГУ, 1989.
  86. Соколов Е. Н., Измайлов Ч. А. Цветовое зрение. – М.: МГУ, 1984.
  87. Соколов Е. Н., Вайткявичюс Г. Г. Нейроинтеллект: от нейрона к нейрокомпьютеру. – М.: Наука, 1989.
  88. Корчмарюк Я. И. Доказательство сферичности акустического пространства языковой личности. (Тезисы докладов.) //Четвертая Международная научная конференция «Проблемы формирования языковой личности учителя-русиста» МАПРЯЛ-93 (Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы, 12 – 14 мая 1993 г.: Материалы). – Волгоград: Перемена,  1993. C. 92.
  89. Корчмарюк Я. И. Особенности сферичности акустического пространства. //«Журнал высшей нервной деятельности им. И. П. Павлова» (июль – август). – М.: Наука, 1996. Т. 46, вып. 4. С. 712 – 718.
  90. Корчмарюк Я. И. Оператор взаимного соответствия моделей цветового и звукового анализаторов. (Секционный доклад.) //Третья Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-97 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 12 – 14 февраля 1997 г.: Материалы секции.) – Москва: НЦН, 1997.
  91. Латыпов Н. Н., Гаврилов Д. А. Проект достижения информационного бессмертия, посредством «виртуальных двойников». (Секционный доклад.) //Третий Международный форум по информатизации МФИ-96, конгресс «Общественное развитие и общественная информация» (Международная академия информатизации, 20 – 23 ноября 1996 г.: Материалы, секция: «Информатизация постперестроечного общественного развития»). – М.: МАИ, 1996. С. 48 – 49.
  92. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 37.
  93. Купи себе виртуальную реальность. //«Пресс-Клуб», 1997, № 8.
  94. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 200.
  95. Семь пядей во лбу. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 2 – 15 августа, № 32 – 33 (430 – 431). С. 15.
  96. Латыпов Н. Н., Гаврилов Д. А. Проект достижения информационного бессмертия, посредством «виртуальных двойников». (Секционный доклад.) //Третий Международный форум по информатизации МФИ-96, конгресс «Общественное развитие и общественная информация» (Международная академия информатизации, 20 – 23 ноября 1996 г.: Материалы, секция: «Информатизация постперестроечного общественного развития»). – М.: МАИ, 1996. С. 48 – 49.
  97. Головнин В. Девушка мужской мечты. //«Аргументы и Факты», 1996, июнь, № 18 (811).
  98. Киоко Датэ. Уживутся ли два разума на одной планете? //«Вечерний Волгоград», 1997, 29 августа. С. 11.
  99. Латыпов Н. Н., Гаврилов Д. А. Проект достижения информационного бессмертия, посредством «виртуальных двойников». (Секционный доклад.) //Третий Международный форум по информатизации МФИ-96, конгресс «Общественное развитие и общественная информация» (Международная академия информатизации, 20 – 23 ноября 1996 г.: Материалы, секция: «Информатизация постперестроечного общественного развития»). – М.: МАИ, 1996. С. 48 – 49.

100.Бахтеяров С. Д., Дудников Е. Е., Евсеев М. Ю. Транспьютерная технология. – М.: Радио и связь, 1993.

101.Глушков В. М. Теория обучения одного класса дискретных персептронов. //«Журнал вычислительной математики и математической физики», 1962. Т. 2, № 2.

102.Радченко А. Н. Моделирование основных механизмов мозга. – М.: Наука, 1968.

103.Широков Ф. В. Введение в нейрокомпьютеры. – М.: СП «Коприс & М»., 1996.

104.Нейрокомпьютер, как основа мыслящих ЭВМ. – М.: Наука, 1993.

105.Галушкин А. И. Итоги развития теории многослойных нейронных сетей (1965 – 1995 г.г.) в работах «Научного центра нейрокомпьютеров», и ее перспективы. //«Нейрокомпьютер»,  1996, № 1, 2. – М.: Радио и связь, 1996. С. 6 – 37.

106.Галушкин А. И. О современных направлениях развития нейрокомпьютеров. //«Нейрокомпьютер», 1997, № 1, 2. – М.: Радио и связь, 1997. С. 5 – 23.

107.Корчмарюк Я. И. Оператор взаимного соответствия моделей цветового и звукового анализаторов. (Секционный доклад.) //Третья Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-97 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 12 – 14 февраля 1997 г.: Материалы секции.) – Москва: НЦН, 1997.

108.Львов Г. А. Информационно-квантовые системы. (Секционный доклад.) //Третья Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-97 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 12 – 14 февраля 1997 г.: Материалы секции.) – Москва: НЦН, 1997.

109.Манусаджян В. Г. Биопроцессор. (Секционный доклад.) //Третья Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-97 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 12 – 14 февраля 1997 г.: Материалы секции.) – Москва: НЦН, 1997.

110.Романов С. П. Мозг – нейрокомпьютер? (Секционный доклад.) //Третья Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-97 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 12 – 14 февраля 1997 г.: Материалы секции.) – Москва: НЦН, 1997.

111.Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика – новая междисциплинарная наука о «переселении» личности. (Секционный доклад.) //Четвертая Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-98 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 18 – 20 февраля 1998 г.: Материалы секции). – Москва: НЦН, 1998.

112.Носов Ю. Р. Дебют оптоэлектроники. – М.: Наука, 1992. С. 221 – 229.

113.Евтихиев Н. Н., Оныкий Б. Н., Перепелица В. В., Щербаков И. Б. Гибридные оптоэлектронные нейрокомпьютеры. //«Нейрокомпьютер», 1994, № 3, 4. – М.: Радио и связь, 1994. С. 51 – 59.

114.Степанов М. В. Оптические нейрокомпьютеры: современное состояние и перспективы. //«Успехи современной радиоэлектроники», 1997, № 2. С. 32 – 56.

115.Галушкин А. И. Итоги развития теории многослойных нейронных сетей (1965 – 1995 г.г.) в работах «Научного центра нейрокомпьютеров», и ее перспективы. //«Нейрокомпьютер»,  1996, № 1, 2. – М.: Радио и связь, 1996. С. 6 – 37.

116.Галушкин А. И. О современных направлениях развития нейрокомпьютеров. //«Нейрокомпьютер», 1997, № 1, 2. – М.: Радио и связь, 1997. С. 5 – 23.

117.Глушков В. М. Теория обучения одного класса дискретных персептронов. //«Журнал вычислительной математики и математической физики», 1962. Т. 2, № 2.

118.Корчмарюк Я. И. О создании самоорганизующейся и самовоспроизводящейся микросхемы средствами нанотехнологии. (Тезисы докладов.) //Четвертая Международная конференция «Развитие и применение открытых систем» РАПРОС-97 (Совет по автоматизации научных исследований РАН, 27 – 31 октября 1997 г.: Материалы). – Нижний Новгород: МЦ НТИ, 1997. С. 73 – 74.

119.Болонкин А. Добро пожаловать в бессмертие. //«Техника-молодежи», 1997, № 10. С. 14 – 15.

120.Царев И. Властитель мира. Сможет ли электронный оборотень управлять человечеством? //«Тайная Власть», 1996, № 2. С. 5.

121.Валентинов А. Приговор к вечной жизни? //«Российская газета», 1998, 31 июля. С. 27.

122.Кузнецов Г. Я – памятник себе... //«Компьютера», 1996, 9 сентября, № 35 (162). С. 2.

123.Кузнецов Г. Цель жизни. //«Компьютера», 1996, 9 сентября, № 35 (162). С. 16 – 20.

124.Горький Максим. Жизнь Клима Самгина. (Любое издание.)

125.Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 133.

126.Анохин П. К. Принципиальные вопросы общей теории функциональных систем. //Принципы системной организации функций. – М.: 1973. С. 5 – 61.

127.Судаков К. В. Общая теория функциональных систем. – М.: Медицина, 1984.

128.Пратусевич Ю. М., Сербиненко М. В., Орбачевская Г. Н. Системный анализ процесса мышления. – М.: Медицина, 1989.

129.Немов Р. С. Психология. В 2-х книгах. Книга 1. Общие основы психологии. – М.: Просвещение: Владос, 1994.

130.Полосухин Б. М. Феномен вечного бытия. – М.: Наука, 1993. Гл. 3 – 5.

131.Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С.159.

132.Баблоянц А. Молекулы, динамика и жизнь. Введение в самоорганизацию материи. – М.: Мир, 1990.

133.Афраймович В. С. Внутренние бифуркации и кризисы аттракторов. //Нелинейные волны. Структуры и бифуркации. – М.: Наука, 1987. С. 189 – 213.

134.Лоскутов А. Ю., Михайлов А. С. Введение в синергетику. (Учебное руководство). – М.: Наука, 1990.

135.Пригожин И., Стенгерс И. Время, хаос, квант. – М.: Прогресс, 1994.

136.Babloyantz A., Salazar J. M., Nicolis C. Physics Letters, 1985, vol. 111A. P. 152 – 156.

137.Babloyantz A., Destexhe A. Proc. Nat. Acad. Sci. USA., 1986, vol. 83. P. 351.

138.Babloyantz A. Electroencephalography and Clinical Neurophysiology, 1991, vol. 78. P. 402.

139.Зотин А. И. Термодинамическая основа реакции организмов на внешние и внутренние факторы. – М.: Наука, 1988.

140.Современные проблемы биокинетики. /Под ред. Варфоломеева С. Д. – М.: МГУ, 1987.

141.Вартанян Г. А., Пирогов А. А. Нейробиологические основы высшей нервной деятельности. –Ленинград: Наука, 1991.

142.Беркенблит М. Б., Глаголева Е. Г. Электричество в живых организмах. – М.: Наука, 1988.

143.Катц Б. (Katz B., 1966) Нерв, мышца и синапс. – М.: 1968.

144.Береговой Н. А. Долговременная сенситизация: математическое моделирование процессов в мембранах командных нейронов. //«Нейрокомпьютер», 1992, № 2. С. 53 – 57.

145.Нейрокомпьютер, как основа мыслящих ЭВМ. – М.: Наука, 1993.

146.Редько В. Г. Эволюционный подход к исследованию естественных и созданию искусственных «биокомпьютеров». //«Нейрокомпьютер», 1994, № 1, 2. – М.: Радио и связь, 1994. С. 38 – 51.

147.Цетлин И. М. Модель таламокортикального нейрона. Количественное описание нейронных токов. //«Нейрокомпьютер», 1995, № 1, 2. – М.: Радио и связь, 1995. С. 25 – 35.

148.Корчмарюк Я. И. Оператор взаимного соответствия моделей цветового и звукового анализаторов. (Секционный доклад.) //Третья Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-97 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 12 – 14 февраля 1997 г.: Материалы секции.) – Москва: НЦН, 1997.

149.Львов Г. А. Информационно-квантовые системы. (Секционный доклад.) //Третья Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-97 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 12 – 14 февраля 1997 г.: Материалы секции.) – Москва: НЦН, 1997.

150.Манусаджян В. Г. Биопроцессор. (Секционный доклад.) //Третья Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-97 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 12 – 14 февраля 1997 г.: Материалы секции.) – Москва: НЦН, 1997.

151.Романов С. П. Мозг – нейрокомпьютер? (Секционный доклад.) //Третья Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП-97 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 12 – 14 февраля 1997 г.: Материалы секции.) – Москва: НЦН, 1997.

152.Нейроимитатор. Версия 3.1. (Пакет программ). /АО «Нейрома-РД» //«Нейрокомпьютер», 1996, № 1, 2. – М.: Радио и связь, 1996. С. 63.

 

153.Корчмарюк Я. И. Сеттлеретика. (Обзор литературных источников.) //Третья Республиканская электронная научная конференция «Современные проблемы информатизации» СПИ-98 (Международный университет компьютерных технологий, 15 ноября 1997 г. – 30 апреля 1998 г.: Материалы). – Воронеж: МУКТ, изд-во ВГПУ, 1998. С. 67. (Автором, в дальнейшем, эта модель была развита и доложена: Корчмарюк Я. И. Исследовательская программа сеттлеретики (Секционный доклад.) //Пятая Всероссийская конференция «Нейрокомпьютеры и их применение» НКП–99 (Научный Центр Нейрокомпьютеров, 17 – 19 февраля 1999 г.: Материалы секции). — Москва: НЦН, 1999; Корчмарюк Я. И. Сеттлеpетика: исследовательская пpогpамма. (Тезисы докладов.) //Четвертая Республиканская электронная научая конференция «Современные проблемы информатизации» СПИ–99. (Международный университет компьютерных технологий, 15 ноября 1998 г. – 30 апреля 1999 г.: Материалы). — Воронеж: МУКТ, издательство ВГПУ, 1999; Корчмарюк Я. И. Сеттлеpетика:  пpименение  кибеpнетического подхода   к  анализy  фyнкций  возбyдимых  обpазований (Тезисы докладов.). //Там же; Коpчмаpюк Я. И. Сеттлеpетика: концепция полyинвазивного метода исследования возбyдимых    обpазований (Тезисы докладов) //Там же; Коpчмаpюк Я. И. Сеттлеpетика: моделиpование кабельных свойств возбyдимых обpазований (Тезисы докладов.). //Там же; Корчмарюк Я. И. Учет индуктивности в коаксиально-кабельной модели возбудимого образования. (Тезисы докладов) //Там же. – Примечание автора к настоящему изданию сборника.)

154.Либерман Е. А. Как работает живая клетка. – М.: Знание, 1990.

155.Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 192.

156.Осчастливить человечество поголовным бессмертием... //«Техника-Молодежи», 1996, № 12. С. 44.

157.Киреев А. Три дороги нейротехнологии. //«Техника-Молодежи», 1997, № 11. С. 38 – 39.

158.Альтшуллер Г. С. Творчество, как точная наука. – М.: Советское Радио, 1979.

159.«Nature», 1997, v. 390. P. 575 – 579.

160.«Physical Rewiev Letters», 1993, v. 70. P. 1895 – 1899.

161.Вот и спутались. (Квантовая телепортация экспериментально подтверждена) //«Поиск», 1997, 20 – 26 декабря, № 52 (450). С. 14.

162.Магический кристалл. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 4 – 10 октября, № 41 (439). С. 15.

163.Решение верное – структура трехмерная. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 1 – 7 ноября, № 45 (443). С.16.

164.Сестры-синтазы. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 1 – 7 ноября, № 45 (443). С. 16.

165.Бергельсон Л. Д. Мембраны, молекулы, клетки.  – М.: Наука, 1982.

166.Лев А. А. Ионная избирательность клеточных мембран. – Л.: Наука, 1975.

167.Твердиславов В. А., Тихонов А. Н., Яковенко Л. В. Физические механизмы функционирования биологических мембран. – М.: МГУ, 1987.

168.Молекулярные механизмы клеточного гомеостаза. (Сборник под ред. Гительзона И. И.) – Новосибирск: Наука, 1987.

169.Беркенблит М. Б., Глаголева Е. Г. Электричество в живых организмах. – М.: Наука, 1988.

170.Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 187.

171.Ноздрачев А. Д., Поляков Е. Л., Гнетов А. В. Исследования функций головного мозга: Некоторые современные методы. (Учебное пособие.) – Л.: Издательство ЛГУ, 1987.

172.Рентген для памяти. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 5 – 18 июля, № 28 – 29 (426 – 427). С. 15.

173.Вход разрешен! (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 11 – 17 октября, № 42 (440). С. 15.

174.Семь пядей во лбу. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 2 – 15 августа, № 32 – 33 (430 – 431). С. 15.

175.Куда идем?... (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 4 – 10 октября, № 41 (439). С. 15.

176.Помеченный рак. (Интердайджест.) //«Поиск», 1997, 13 – 19 декабря, № 51 (440). С. 15.

177.Мы видим, как мы видим. (Интердайджест.) //«Поиск», 1998, 17 – 23 января 1998 г., № 4 (454). С. 15.

178.«Luba Vikhanski» < Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. >, Weizmann Institute of Science Rehovot, Israel.

179.Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 20.

180.Корчмарюк Я. И., Галиярова Н. М. Отклик некоторых самоорганизующихся фрактальных систем и их устойчивость. //Первая Международная конференция по проблемам самоорганизации и управления в сложных коммуникационных пространствах НООТЕХ-97 (С.-Петербургский институт информатики и автоматизации РАН, 19 – 21 июня 1997 г.: Материалы). – Санкт-Петербург: ИИА РАН, 1997. С. 62 – 63. (В дальнейшем эти идеи были развиты в статье: Galiyarova N., Korchmaryuk Ya. Response of some fractal nonlinear systems. //«Ferroelectrics», 1999, vol. 222. P.p. 389 – 395. Примечание автора.)

181.Иваницкий Г. Р., Кринский В. И., Морнев О. А. Автоволны: новое на перекрестках наук. //Кибернетика живого: Биология и информация. – М.: Наука, 1984. С. 24 – 37.

182.Иваницкий Г. Р. Нейроинформатика и мозг. – М.: Знание, 1991.

183.Давыдов В. А., Михайлов А. С. Спиральные волны в распределенных активных средах. – М.: Наука, 1987. С. 261 – 279.

184.Маломед Б. А. Бифуркации и автоволны. //Нелинейные волны. Структуры и бифуркации. – М.: Наука, 1987. С. 251 – 261.

185.Веденов А. А., Ежов А. А., Левченко Е. Б. Нелинейные динамические системы с памятью и функции нейронных ансамблей. //Нелинейные волны. Структуры и бифуркации. – М.: Наука, 1987. С. 53 – 67.

186.Ижикевич Е. М., Малинецкий Г. Г. Модель нейронной сети с хаотическим поведением. //«Нейрокомпьютер», 1993, № 1, 2. – М.: Радио и связь, 1993. С. 19 – 35.

187.Покровский А. Н. Возникновение волновой структуры в модели нейронной сети. //Первая Международная конференция по проблемам самоорганизации и управления в сложных коммуникационных пространствах НООТЕХ-97 (С.-Петербургский институт информатики и автоматизации РАН, 19 – 21 июня 1997 г.: Материалы). – Санкт-Петербург: ИИА РАН, 1997. С. 45.

 

188.Романов С. П. Основы функциональной самоорганизации нейронных структур. ////Первая Международная конференция по проблемам самоорганизации и управления в сложных коммуникационных пространствах НООТЕХ-97 (С.-Петербургский институт информатики и автоматизации РАН, 19 – 21 июня 1997 г.: Материалы). – Санкт-Петербург: ИИА РАН, 1997. С. 46 – 48.

189.Шуваев В. Т., Сурма С. В. Самоорганизация естественных нейронных сетей, как принцип организации высшей нервной деятельности. //Первая Международная конференция по проблемам самоорганизации и управления в сложных коммуникационных пространствах НООТЕХ-97 (С.-Петербургский институт информатики и автоматизации РАН, 19 – 21 июня 1997 г.: Материалы). – Санкт-Петербург: ИИА РАН, 1997. С. 48 – 49.

190. Радченко А. Н. Оптимальная самоорганизация ассоциативной памяти в случайной среде. //Первая Международная конференция по проблемам самоорганизации и управления в сложных коммуникационных пространствах НООТЕХ-97 (С.-Петербургский институт информатики и автоматизации РАН, 19 – 21 июня 1997 г.: Материалы). – Санкт-Петербург: ИИА РАН, 1997.  С. 49 – 52.

191.Бурых Э. А. Вклад отдельных частотных составляющих электроэнцефало-граммы в организацию пространственной упорядоченности биопотенциального поля мозга. //Первая Международная конференция по проблемам самоорганизации и управления в сложных коммуникационных пространствах НООТЕХ-97 (С.-Петербургский институт информатики и автоматизации РАН, 19 – 21 июня 1997 г.: Материалы). – Санкт-Петербург: ИИА РАН, 1997. С. 52 – 53.

192. Герасюта С. М., Порошин А. Н. Временное и пространственное кодирование в реалистических нейронных сетях. //Первая Международная конференция по проблемам самоорганизации и управления в сложных коммуникационных пространствах НООТЕХ-97 (С.-Петербургский институт информатики и автоматизации РАН, 19 – 21 июня 1997 г.: Материалы). – Санкт-Петербург: ИИА РАН, 1997. С. 54.

193. Максимович Г. Беседы с академиком В. М. Глушковым. – М.: Молодая Гвардия, 1978. С. 195.

  1. Поздно – лучше. //«Поиск», 1997, 13 – 19 сентября, № 38 (436). С. 2.